Президентът на САЩ Барак Обама е на посещение в Токио в уникален момент в историята на моята страна, когато японската икономика върви по новия път на стабилен растеж и в пълна степен ще използва всичките облаги на географското си положение. Япония вече не се възприема като "далечен" изток; по-скоро ние се намираме в самия център на азиатско-тихоокеанския район и сме съсед на световния център на растежа, който се простира от Югоизточна Азия до Индия.

Няма никакви съмнение, че този център на растежа в обозримо бъдеще ще продължи да тегли напред японската икономика. Японските инвестиции, например, нарастват във Виетнам и Индия, а това ще доведе до увеличаване на търсенето на японски машини и средства за производство.

Само че, за да максимализира възможностите си, Япония трябва още повече да отвори икономиката си и да стане страна, която активно включва капитала, човешките ресурси и знанията от чужбина. Япония трябва да стане страна, която е в състояние да расте, пропускайки през себе си енергията на разрастваща се Азия.

С тази цел ние рязко ускорихме преговорите по споразумението за икономическо партньорство (СИП - на английски EPA) с различни партньори в цял свят. По-рано този месец с австралийския премиер Тони Абът постигнахме принципно споразумение за Японско-австралийско споразумение за икономическо партньорство. След него идва Транс-тихоокеанското партньорство - ТТП (TPP), което ще обедини 12 страни на най-голямата в света търговска платформа.

И Япония, и САЩ придават голямо значение на законите, придържащи се към принципите на свободата и демокрацията, а освен това имат най-напредналите технологии и отрасли. Планираме да преодолеем разногласията си и заедно да създадем под формата на ТТП икономически ред на 21 век в Азия и тихоокеанския район, който ще бъде непоклатима основа на растежа.

Моето правителство освен това усърдно работи за изпълнението на СИП с ЕС. Отчитайки, че САЩ и ЕС вече водят търговски преговори, СИП между Япония и ЕС, в съчетание с ТТП, ще доведе до създаването на действително огромен пазар - единен гигантски двигател на растежа, който ще бъде от полза за цялата световна икономика.

Икономическите хоризонти на Япония обаче излизат далеч извън рамките на Азия и тихоокеанския район. Латинска Америка и Африка са още една причина за отказа от нашата стара стратегия на интровертна перспектива. Много високо мотивировани и амбициозни млади хора вече пристигнаха в Япония от различни страни по света, особено от съседни азиатски държави, за да учат и работят. Япония трябва да остане тяхната надежда. Не бива да бъдем непочтителни към тях, а обятията ни винаги да бъдат широко отворени за тях. Според мен Япония е именно такава страна.

В скоро време ние ще определим шест национални стратегически икономически зони на растежа - Токио, Кансай, префектура Окинава и градовете Ниигата, Ябу и Фукуока, които ще служат за пример на останалата част на страната. В здравеопазването, образованието, селското стопанство и заетостта ние откриваме закони и практики, които не следват сегашните потребности, и ще действаме бързо, за да ги реформираме. Националните стратегически зони на растеж ще станат своеобразно послание на реформите, въведени непосредствено в нашата нормативна система, която стана прекалено закостеняла.

Друг навик, който японците трябва да променят, е разпространеният мъжки начин на мислене. Вече решихме най-малко 30% от целия персонал, наеман от правителството в страната, да бъдат жени. Освен това сега публично призовавам търговските компании да включат в управлението си поне една жена. Когато за нас ще спре да бъде нещо ново генерален директор да е жена или чужденец, това ще означава, че Япония отново ще се е отворила и ще си е върнала истинския дух на риска и иновациите.

"Женикономиката" ни повелява, че е обществото, в което жените динамично са включени в него, освен всичко останало има и по-висока раждаемост. Моето правителство планира да решава, и то спешно, проблема с необходимостта да се разшири организацията на всекидневните грижи и други аналогични инфраструктури като основа на общество, което извлича полза от всички умения и таланти на членовете си.

Ние наистина сме способни да направим тези промени. Когато светът ги види през идните месеци и години, ние ще им се наслаждаваме. Някои неща обаче в Япония са неизменни, а някои и не бива да се променят.

Едно от тях е вече постигнатото от нас, подкрепящо стремежа ни да имаме "активен принос" за мира. Япония е давала повече, отколкото е била длъжна, във финансирането на ООН и нейните структури и преди, и сега. Начинът, по който ние възприемаме собствените си глобални задължения, може да се види и в силите за самоотбрана на Япония. Членовете на силите за самоотбрана проявиха образцово сътрудничество с въоръжените сили на САЩ и Австралия по време на голямото земетресение в Източна Япония през 2011 година. Те си спечелиха дълбоко уважение и признателност навсякъде, където са били пращани, включително в Хаити и Индонезия, а съвсем неотдавна и във Филипините.

За да продължава да има активен принос за укрепването на мира, Япония трябва да носи своя дял от отговорността за гарантиране на сигурността, която е основа за глобалното благоденствие и стабилността. Работейки рамо до рамо със страните, които споделят с нас общи ценности и интереси, ние ще защитава и развиваме международните обществени блага - от космоса и киберпространството до въздушното пространство и моретата.

Както светът ще види при посещението на Обама, Япония се завърна и тя процъфтява. А завръщането й е необходимо за глобалната стабилност и благоденствие.

БТА