Според анкети хората в Германия не са толкова критични като правителството и печата към поведението на Русия в Крим и Източна Украйна. "Дойче веле" потърси причините за този дисонанс.
* * *
Огромното мнозинство сред днешния политически елит на ФРГ е силно критично към действията на Русия в Крим и Източна Украйна. Освен може би някои посткомунисти от партия "Левите", проявяващи известно разбиране към Кремъл.
Като цяло германският печат също осъжда анексията на Крим и московската подкрепа за сепаратистите в източните региони на Украйна, при все че пише доста и за украинските радикали. Както и за грешките на Евросъюза покрай програмата "Източно партньорство" и плановете за асоцииране с Украйна.
Какво обаче мислят по въпроса обикновените германци? Ако се доверим на проучванията, мнението им за действията на Русия и политиката на нейния президент не е тъй категорично.
Какво сочат анкетите?
По данни на социологическия институт "Инфратест димап", повечето германци не одобряват засилването на санкциите срещу Русия. 38 на сто смятат за адекватни наложените досега, а 33 процента предлагат да бъдат вдигнати и те. За нови санкции - ограничения върху вноса и износа, се обявяват само 22 на сто.
Над половината германски участници (53 процента) са против идеята НАТО да засили контрола над въздушното пространство на източноевропейските си партньори. Одобряват я 40 процента. Още повече хора не желаят самолети от "Луфтвафе" да участват в дежурните полети (61 процента). "За" гласуват 35 на сто.
По данни на друг изследователски център - "Форза", 77 на сто от германците не биха подкрепили силова намеса на страните от НАТО, дори ако Русия се опита след Крим да присъедини и други украински територии.
Накъде след Крим?
Обикновените германци по принцип са по-критични към Северноатлантическия алианс от политическия елит на страната. По данни на "Форза" например 43 на сто от запитаните биха предпочели Германия да членува в изцяло европейски отбранителен съюз - сиреч без САЩ.
Според друго проучване, поръчано от А Ер Де - първия канал на германската телевизия, 55 на сто от населението все още смятат, че Германия е здраво укрепена в евроатлантическите структури. Същевременно 49 процента биха желали в бъдеще страната да е по-скоро посредник в отношенията между Запада и Русия.
Но според 75 на сто от анкетираните за програмата "Политбарометер" на Цет Де Еф - втория телевизионен канал, напрежението в руско-украинските отношения сериозно застрашава мира. Като средна или незначителна заплаха го определят 21 на сто.
Освен това вече две седмици обикновените германци са по-критични към действията на Русия в Украйна. При 49 на сто, заявявали преди, че след Крим Москва ще се опита да анексира и други части от тази страна, днес те вече са 67 процента. Едва една четвърт (26 процента) вярват, че Кремъл ще спре дотук. В края на март така смятаха по-голям брой участници - 41 на сто.
На какво се дължат различията в мненията
Посочените данни от допитвания естествено не означават, че за разлика от правителството и печата обикновените германци дружно подкрепят действията на Кремъл спрямо Украйна. Известен дисонанс обаче има. Защо ли?
Първо, посочва Лиана Фикс - експерт от Германското дружество за външна политика, във ФРГ отдавна вече преобладават пацифистките нагласи. Повечето германци смятат, че Западът и Русия трябва да живеят в мир и разбирателство; точно затова виждат Германия по-скоро като някакъв посредник.
Друга причина според нея е традиционно критичното отношение на обществеността в страната към НАТО, подчертано засилено във връзка с военните операции на блока в Афганистан. Трета пък е битовият антиамериканизъм, широко разпространен в Германия. Мнозина тук са склонни да приемат аргументите на Путин, защото сравняват политиката му с действията на САЩ в Ирак. Двете неща според тях се балансират взаимно, допълва Лиана Фикс.
Това изтъква и Бернд Улрих, наблюдател на седмичника "Цайт". Санкциите срещу Ирак навремето също не можаха да заменят военната сила - бяха само стъпка към прилагането й, напомня той. Затова германците са по-скоро против и срещу санкции спрямо Русия.
Недоверие към печата
Епохата на Буш младши наистина отдавна е минало. Германците обаче не одобряват и използването на безпилотни самолети от Барак Обама при хайки срещу предполагаеми терористи. Скорошният скандал с масовото подслушване на германски комуникационни мрежи от американски тайни служби също не разпали нова любов към Америка. А Русия и Путин изглеждат на този фон противовес срещу надмощието на САЩ.
Накрая, ролята на печата. За разлика от зрителите в Русия, германската публика далеч не винаги вярва на видяното по телевизията. А щом се породи усещане, че медиите водят някаква кампания, макар и непоръчана от никого (както стана например по време на журналистическите разследвания във връзка със скандала около бившия президент на ФРГ Кристиан Вулф), недоверието към средствата за масова информация нараства още повече.
Парадокс, какъвто проличава според Улрих и в отразяването на събитията в Украйна. Използват ли повечето медии едни и същи аргументи, публиката започва да подозира, че зад тях не стоят дълбоко вкоренени демократични и правозащитни убеждения на германските журналисти, а става дума за някаква пропагандна кампания.
БТА
