Юрий Асланов, социолог: На евроизборите ще има голямо разпръскване на гласове

От формална гледна точка, кампанията за евроизборите в законовите рамки все още официално не е започнала. Но изтичането на срока за регистрация ще ни даде отговор на въпроса, чийто отговор засега е неизвестен – какъв ще е броят на участниците в тези избори. След като парламентът значително облекчи условията за участие в избори, аз лично очаквам броят на кандидатите да е по-висок в сравнение с предишни години. Това ще доведе до голямо разпръскване на гласове, но по косвен начин то ще облагодетелства по-големите партии, партиите, които разполагат с по-сериозни шансове, а те са малко на брой.
В България избирателната активност никога не е била ниска. Разбира се, в сравнение с избори за Народно събрание или местни избори, или президентски избори, на европейски избори тя е сравнително по-ниска. Причината е, че интересът към европейската тематика е по-слаб и в съзнанието на мнозина граждани тези избори не разпределят реална власт, не водят до решаване на проблеми, които опират до ежедневието на българина. Това не е български феномен, навсякъде в Европа е така. Твърденията, че евровотът ще бъде нов тест за стабилността на кабинета е пропагандно внушение, което бе направено отдавна , но то няма силата да повиши интереса към изборите. В последното изследване на агенция „Афис" за първи път правим опит за подобна прогноза - ние не очакваме на предстоящите избори да гласуват повече от 2,5 до 2,8 милиона избиратели. Тоест активността ще бъде равна или близка на около нивата на активността на евроизборите през 2009 г. Едва ли ще доближи или ще надхвърли 3 милиона души. В проучването има няколко известни неща и няколко, които продължават да крият отговора си в оставащото време до 25 май. Известните са, че като че ли вече окончателно е очертан кръгът на потенциалните претенденти за евродепутатски места. Извън така наречената „Голяма тройка" – БСП, ГЕРБ и ДПС, има още три партии с потенциал да реализират мандати и да пратят евродепутати в Брюксел. Това са Движение „България без цензура", „Атака" и АБВ. Разбира се, техните шансове не на съвсем сигурни, за разлика от партиите от така наречената „Голяма тройка", но са реални шансове. Извън този кръг ние не очакваме да се появят други играчи вече, които в оставащото време да развият потенциал, който да ги доближи до шансове за успех. В момента най-оспорвана е битката за първото място и продължава да е на кантар съотношението на силите между БСП и ГЕРБ. В различни изследвания, които правихме през последните месеци, ту ГЕРБ, ту БСП излизат с малко отгоре. Ясно е, че победителят не е предизвестен. Тази интрига създава една своеобразна вихрушка, увличаща много гласоподаватели в полза на двете партии, и ощетява всички останали играчи, защото засмуква избиратели, които на чисто конформистки принцип искат вотът им по някакъв начин да участва в спора за златния медал, образно казано. Но вече прегледът от скалата от 0 до 10 на мобилизацията на твърдите ядра на отделните партии подсказва, че с най-мобилизирани засега ядра, макар и на по-ниско ниво, разполагат две от партиите. Това са ДПС и „Атака", докато при останалите има в различна степен най-разнообразни колебания./Пред радио"Фокус"/

Станете почитател на Класа