Тази седмица - на 10.02 - отбелязваме Европейския ден на епилепсията. Колко са хората, които засяга това заболяване? И как и къде могат да получат помощ? попитахме доц. Петя Димова от Центъра за хирургия на епилепсията в болница "Св. Иван Рилски" в София, пише "Стандарт".Епилепсията е най-честото хронично неврологично заболяване. Този проблем засяга между 0,5 и 1% от хората по света. Това означава, че у нас около 35 000 души са с епилепсия. При 2/3 от тях пристъпите се овладяват от лекарства. Останалите обаче продължават да получават пристъпи, които стават и по-тежки и чести с времето, а това значително влошава качеството им на живот. Такива пациенти се приемат, за съжаление, като "бреме за обществото". За някои от тези близо 10 000 българи с тежка епилепсия, обаче, остава още една надежда. Това е хирургичното лечение, казва доц. Димова.
В света то се практикува отдавна. У нас лекарите прилагат терапията със съвременни средства едва от 2006 г., и то само в "Св. Иван Рилски" в столицата. Там от 2012 г. с огромната подкрепа на ръководството на болницата в лицето на д-р Дечо Дечев и със съдействието на здравното министерство и Фондацията на родители на деца с епилепсия функционира Център за хирургия на епилепсията. За 7 г. у нас са оперирани 133 пациенти, от които 65 деца, а резултатите са сходни с тези в развитите страни - около 70% са без пристъпи и много от тях вече са без лекарства.
Това лечение е подходящо за пациенти, при които епилепсията се дължи на вродени аномалии и увреждания, най-често възникнали в детска възраст, или по-късно при травми, инфекции, тумори. При тях пристъпите продължават и лечението не може да се спре след 3-5 г., както е обичайно. Естествено не всички пациенти с тежки епилепсии могат да се оперират, а само тези с малко "огнище" в мозъка. Дали това е така, лекарите установяват с редица изследвания. Благодарение на тях, локализират точно огнището и изрязват само него, без да увредят останалата част от мозъка. Най-важното изследване се нарича видеоелектроенцефалография. При него пациентът трябва да остане няколко дни в болницата, за да се запишат епилептичните пристъпи и внимателно да се анализират, обяснява доц. Димова. Задължително е провеждането на висококачествен ядреномагнитен резонанс.
Ако има съвпадяемост на всички данни и няма риск за функциите на пациента, може да се препоръча операция. Ако няма пълна корелация, се продължава с по-сложни функционални изследвания, казва доц. Димова. Целта е да се ограничи максимално зоната от мозъка, която може да се изреже. Защото ние искаме не само пациентът да няма пристъпи, но и да няма дефицити - да се движи нормално, да вижда, да говори, да чете, да пише - тоест да е отново напълно здрав. Затова при определени пациенти се налага да се поставят електроди вътре в мозъка, за да се установи още по-точно областта, която генерира пристъпите. Тук е и основният проблем, който имаме, казва доц. Димова. Един такъв електрод струва 1000-2000 лв., за пациент средно са нужни около 15-20 000 лв. Въпреки че цената на тази интервенция у нас е 5-6 пъти по-ниска от тази в Западна Европа, никой не я поема. При децата помага Фондът към здравното министерство, но при възрастните разчитаме на проекти или техните собствени средства.
Затова специалистите искат национална програма, по която да се финансира този вид лечение и необходимите многобройни, а понякога и много сложни изследвания. Дори в Румъния има такава програма - за лечение на тежки епилепсии - като през последната година само за хирургия на епилепсията от здравното им министерство са отделени над 200 хил. евро, казва доц. Димова. Според нея у нас може да се започне с половината на тази сума, защото все пак сме по-малка страна. Засега обаче разбиране няма.
