С пари могат да се купят много неща: лукс, влияние, сигурност и даже време. Обаче колко отчайващо е да си много богат, но да не можеш да получиш онова, което искаш. Пред подобна дилема е изправено най-богатото семейство в света - Саудитите от Саудитска Арабия.Само през последните три години тяхното кралство е продало на останалия свят петрол за около един трилион долара и е натрупало държавен резерв с размер близък до БВП от 747 милиарда долара. Колосалните нови инвестиции в инфраструктурата, промишлеността, здравеопазването и образованието разпределят това богатство като с лопати.
В столицата Рияд предстои да бъде прокопана нова мрежа на подземна железница - но не само една линия, а наведнъж всичките шест линии изцяло, - която трябва да бъде открита до 2018 г. И това е само един от много железопътни проекти. Кралството ще изхарчи около 30 милиарда за обществен транспорт в градовете Джеда и Мека, както и 450-километрова високоскоростно шосе от Мека до Медина на стойност 12 милиарда в добавка към други милиарди за национална мрежа за превоз на товари.
Но вместо радостна възбуда, каквато човек може да очаква, настроението сред 30-милионното население на Саудитска Арабия (една трета са чуждестранни работници и техните семейства), е натрапчиво неудовлетворение. Въпреки искрящите нови сгради, университети, "финансови центрове" и изникващите цели градове механизмът на правителството си остава неизменно скърцащ и омотан в ограничения. И въпреки че саудитците стават все по-изтънчени и светски - около 160 хиляди от тях учат в чужбина с правителствени стипендии, а останалите в страната са сред най-пристрастените към интернет в света, - социалните, политическите и религиозните структури са все още задушаващи.
"Правителството държи хората кротки чрез пари, а редките случаи, когато това не сработва, чрез заплахи", казва един дипломат в Рияд. "Но това не е щастливо място", добавя той. Обикновените саудитци нямат думата за това къде да се харчат парите. И те често виждат как след пищното откриване с фанфари на всеки нов проект остават огромни празни сгради и неизползвана апаратура. Онова, което чуват, са слухове за това кой от привилегированите царедворци или бизнес магнати колко пари е присвоил.
Независимо от острото противопоставяне между крайно религиозните и консервативни саудитци и по-напредничавите им съграждани, те са на едно мнение по два въпроса. Единият е, че сега не е време за дестабилизиране на страната - насилието и размириците на други места, предизвикани от Арабската пролет, до голяма степен стреснаха саудитците и те запазиха мрачно мълчание. Другият е, че ръководството на кралството блуждае без посока. Смята се, че крал Абдула, сега на 90, а може би и на повече години, е обграден от малък кръг съветници и синове, съперничещи си кланове са заобиколили 83-годишния престолонаследник Салман, а има и други претенденти за унаследяването. Посред интригите и машинациите изпъква липсата на въображение и прозорливост. "На тяхната възраст, те не могат да посрещнат крива или фалцирана топка, ако предпочитате терминологията от крикета", казва един бизнесмен от Джеда.
Нараства безпокойството и у съседите и съюзниците на Саудитска Арабия. Техните опасения не са само заради вътрешни напрежения. През последните години саудитската външна политика става по-настъпателна и същевременно по-непостоянна. Тя постигна някои скромни успехи. След дълги години на страх от "Мюсюлманските братя", чието множество негласни привърженици в кралството бе една от малкото потенциални заплахи за контрола върху властта на Саудитите, кралското семейство силно подкрепи отстраняването на тази групировка от управлението в Египет. Мощната саудитска интервенция в съседен Бахрейн също укрепи управляващата там приятелска сунитска фамилия срещу онова, което саудитците смятат за опасно - повлияното от Иран шиитско въстание.
Саудитски официални представители смятат, че са успели да надделеят над Иран и Катар в съперничеството за регионално влияние. Но и Бахрейн, и Египет остават нестабилни и зависими от продължаващата саудитска щедрост. Междувременно опитите на Саудитска Арабия да повлияе върху други регионални противоборства, например в Ирак, Сирия и Ливан, протекоха далеч по-малко гладко. Кралството не съумя да се приспособи към решимостта, дипломатическите умения и даже финансовите инвестиции, с които си послужи Иран, за да подсили своите пълномощници в тези битки. Нещо повече - мнозина от неговите предпочитани клиенти станаха ненадеждни в най-добрия случай или убийствено фанатични - в най-лошия.
"Те имат прекалено тесен честотен диапазон", оценява един чуждестранен дипломат. "Той едва им стига да управляват собствената си страна, а да не говорим за някакъв амбициозен регионален дневен ред", добавя той. И това се отнася не само за действията към техните врагове, в които саудитците се препъват напоследък. Инициативата на кралството за превръщане на Съвета за сътрудничество в Залива (шестчленен клуб на богатите монархии от региона) в политически съюз бе торпилирано през декември от Оман на фона на тихото облекчение на останалите членки.
Освен това саудитците се почувстваха пренебрегнати от своя най-стар и най-силен съюзник САЩ, когато администрацията на Барак Обама не се възползва от златната според тях възможност да удари Башар ал Асад, след като през август той използва химически оръжия срещу бунтовниците в покрайнините на Дамаск. В проява на видим гняв кралството предприе безпрецедентен ход да откаже да заеме място в Съвета за сигурност на ООН. "Преди бяхме известни със своята "риалполитика" [политика на риала*], подмята саркастично бизнесменът от Джеда, "но това, което правим сега, е политика на обидата".
ПО БТА
