Президентът е човек, който не разбира природата на обществената сфера и не си е давал много труд да я разбере. Той е в бизнеса и вероятно гледа на обществените процеси и на идеята за промяна в обществото по инструментален начин, което е много грешно и е подход, който не му помага да бъде добър президент, не помага на институцията да бъде успешна и да комуникира добре с другите институции и като цяло не помага на обществото да изгради добра координация с българския президент.
Това не е критика или негативно отношение към Росен Плевнелиев, а нещо, което се наблюдава от началото на встъпването му на този пост. За съжаление той като че ли си представя промените в законодателството и в политическата сфера като инструментални и не схваща, че създаването на мнозинства е задължително във всеки политически процес, когато искаш да промениш нещо за добро.
Какво имам предвид. Да поискаш референдум по три сложни въпроса, които за момента не са във фокуса на дневния ред, означава, че като цяло предлагаш на хората да свирят на лошо настроен инструмент. Те нямат друг шанс – ще свирят фалшиво. Особено опасен е заложеният от него втори въпрос. "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване" практически е ограничение на демокрацията. Твърдо вярвам, че част от европейската традиция е , че хората трябва да изразяват свободно гласа си, да бъдат оставени свободно да решат да отидат ли до урните, или не. Самият акт на това да накараш хората да отидат до урните вече е отнемане на правото им на свободен избор. Безумно е да питаш хората дали ще се откажат от правото си на свободна воля. Този въпрос ми се струва изключително неадекватен, особено в сандвич между другите два.
"Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно на изборите и референдумите?" звучи добре, по принцип. Много хора подкрепят мажоритарна система и затова биха подкрепили президента. Този въпрос обаче нищо не значи. А зададен от президента в контекста на референдум, също не дава ясна посока за промяна на изборното законодателство. Дори създава проблеми, защото въвеждането на мажоритарни системи е част от една по-сложна промяна в избирателната система, за която трябва да има политически консенсус. Тази промяна трябва да се работи от Народното събрание. Това не може да е въпрос, задаван някъде откъслечно. Президентът няма по конституция ангажимент към всекидневното управление. Та на този въпрос можем много лесно и популистки да отговорим с "Да", можем да отговорим с "Не". И от това нищо не следва, освен един сложен и объркан дебат между политическите сили какво трябва да се прави. На президента не му е работа да провокира спорове в политическата система. Работа на президента е да търси консенсус и да подпомага политическите сили да го постигат.
Стигам и до въпроса "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно, по електронен път на изборите и референдумите?". Като оставим настрана, че са необходими поне 30 секунди, за да го прочетете, смятам, че на този въпрос не му е мястото на референдум. Просто е неадекватно да питаш хората "смятате ли, че трябва да се използва интернет" или " смятате, че трябва да се използва телефонът". Тази част от обществото, която работи в електронна среда, й е много ясно, че трябва да има електронно гласуване. Другите – които живеят без да използват електронни комуникации, електронното гласуване им се струва безинтересна идея. Президентът пак разделя нацията – на хора, които живеят с новите технологични стандарти и тези, които ползват по-традиционни стандарти. Няма нужда да питаш нещо, което е полезно за нацията. Разбира се, че трябва да се въведе електронно гласуване. Да не забравяме, че то е обявено от президента за негов приоритет. Щом веднъж е казал, че това му е приоритет, нека не бяга от него като го поставя на референдум. Има логика да се потърси консенсус с настоящето и следващото правителство да се въведе пилотно електронно гласуване, за да види обществото как протича този процес. Няма нужда да си играем на референдуми.
Като цяло и трите въпроса са в огромната си степен безполезни. Идеята за референдума е самоцелна и грешна.
Не подозирам господин президента в злонамереност и опит да отменя дневния ред на обществото. Подозирам го в липса на достатъчен институционален и политически капацитет. За съжаление това личи в голяма част от политическите му действия, които са добронамерени, но по доста наивен начин. Понеже гледам добронамерено на неподготвеността на президентския екип да предлага идеи, които са адекватни за единството на нацията, ми се иска всички да бъдат снизходителни към президента и да подложат идеите му на дискусия. Те в никакъв случай не трябва да стават повод за разделения – било социални, политически или на мненията.
Когато предлагаш референдум, трябва да си лидер на голяма група хора – партиен или на огромна организация, която се бори за важна за страната промяна - за да може идеите ти да бъдат подкрепени. Поради спецификата на институцията и поради спецификата на политическата му биография, Плевнелиев не е лидер на мнения. Като президент той представлява всички българи. Предлагането на референдум, той автоматично разделя нацията на "За" и "Против". Като човек с политическа биография, извън обществения живот, свързана с бизнеса, той не разбира предизвикателствата на техниките и политическия инструментариум, който да държи нацията обединена.
Европейските избори са част от нашия принос към развитието на ЕС. България не е турист в Европа, ние сме част от това пространство и имаме отговорност да го развиваме добре, както и собствената си родина. Когато има европейски избори гордостта на един народ изисква той да бъде фокусиран към конкретиката, която идва от тях. В момента конкретиката е свързана развитието на европейските институции, с това как да направим ЕС добро място за живеене, така че ние да живеем по-добре, а не да дискутираме въпроси, свързани с местния ни национален характер.
Източник БГНЕС
