Франция е създала в бившите си колонии секретна мрежа от политици, бизнесмени и агенти на тайните служби. С помощта на тази мрежа Париж изкуствено държи в мизерия страни, богати на природни ресурси, сваляйки непокорни правителства. Последния пример за подобни действия виждаме в Централноафриканската република (ЦАР).

* * *

На 10 януари - 10 месеца, след като заграби властта, самопровъзгласеният президент на ЦАР Мишел Джотодия - мюсюлманин, подаде оставка и избяга в Бенин. И го стори не под натиска на народа, а под натиска на колеги президенти, събрани в Чад за лидерска среща на Икономическата общност на държавите от Централна Африка. Предлогът бе прост: не се е справил със задълженията на държавен глава - допуснал е кланета между мюсюлманската и християнската общност.

След което президентският дворец в Банги бе обкръжен от френски танкове. “Взехме под внимание оставката. Решението какво следва е задача на Националния съвет (временното правителство, б. р.). При всяко положение Франция не се намесва в процеса”, цинично заяви говорителят на френското външно министерство Ромен Надал. Цинично - защото страната му се меси във вътрешните работи на ЦАР, още откакто последната получи независимост през 1960 г.

ЦАР е разположена стратегически изгодно - в центъра на континента, и притежава големи природни богатства: диаманти, дървен материал, минерални ресурси, разработвани главно от френски, а напоследък от китайски и южноафрикански компании. В края на миналата година мюсюлманската опозиция “Селека” начело с Джотодия свали предишния владетел на Банги - християнина Франсоа Бозизе, който избяга в Камерун. А още преди Бозизе, от 1966 до 1979 г. страната бе управлявана от печално известния канибал Жан Бедел Бокаса. През 1972 г. Бокаса се провъзгласи за доживотен президент, а през 1977 г. - за император, и през всичкото това време си остана френски гражданин.

През ноември Франция изпрати в ЦАР войски с мандат от ООН, след като Джотодия призна, че не може да контролира въоръжените мюсюлмански групировки, камо ли пък християнските. Сега французите държат там 1600 свои военнослужещи и няколко хиляди африкански миротворци, предимно от Чад. Франция има военна база в ЦАР - и не само там, а и в съседни страни: Чад, Сенегал, Кот д’Ивоар, Габон, Джибути.

Западни аналитици обаче смятат, че френската военна намеса не гарантира принципен изход от ситуацията. Френските сили ще намалят напрежението за известно време, но в дългосрочна перспектива подобрение не се очаква. “Не бива да се лъжем за това кой всъщност стои зад миротворческата операция на ООН: също като в Кот д’Ивоар и Мали само френската армия ще може да решава как да подкрепя международната мисия на Африканския съюз (MISCA), съответно няма да се отчита пред никого”, коментира Матийо Лопес, вицепрезидент на неправителствената организация “Сюрви е Ролан Маршал”, цитиран в “Юманите”.

Той с право поставя въпроса дали са легитимни силите MISCA, които не спряха настъплението на “Селека” към Банги през март м. г. Защо обаче, щом има силно военно присъствие в една страна със слаб военен потенциал, където няма организирани ислямистки групировки, Франция не може да сложи ред в нещата там?

“Има едно понятие, наречено “франсафрика”. Една форма на неоколониализъм”, обясни за “Правда” Василий Филипов, доктор на историческите науки, водещ научен сътрудник в Центъра за изследване на страните от тропическа Африка в Института за Африка към Руската академия на науките.

“След Втората световна война, когато Франция бе принудена да се прости с колониите си, Де Гол бе изправен пред задачата да си тръгне тъй, че да остане там. И най-близките му съветници по африканските въпроси - Жак Фокар, наричан от министрите “господин Африка”, и някойси Феликс Уфуе-Боани, впоследствие президент на Кот д’Ивоар, взеха да изграждат латентна връзка между политици, бизнесмени, тайни служби от Франция и от независимите й вече колонии.

Тази мрежа осигури на Франция всички лостове, за да управлява страните, които все още смяташе за свои. И щом поредният президент спираше да се подчинява или понечеше да води собствена политика - най-често просто да диверсифицира външноикономическите си връзки, за да продава уран, петрол, злато на пазарни цени, и то не на Франция, - последната мигом стъкмяваше пуч, етнически конфликт, директно убийство на някой държавен глава и слагаше на власт удобен човек. Всичко, което ставаше в Кот д’Ивоар, което става днес в Мали и в ЦАР - всичко се вписва в тази схема.”

Според Филипов Франция е имала “малка военна база” в ЦАР, но е била поставена задача да я подсили, да формира мощен експедиционен корпус, осигуряващ контрол над Западна и Централна Африка. Тъй че Франция “се възползвала от ситуацията” - факти липсват и експертът избягва засега да твърди, че е “провокирала конфликта”. “Те (французите, бел. на изданието) поставиха на власт правителство, което държат под контрол - временен Национален съвет. Той ще произведе “демократични” избори, доказващи вярност към Франция, и ще избере изгоден за Франция президент”, каза Филипов.

Експертът смята, че мюсюлмани и християни винаги са живеели мирно в ЦАР. Сега обаче се колят едни други в конфликта, подсторен отново от Франция, нежелаеща да остави местните ресурси на Южна Африка и Китай. “Това е нова подялба на африканските ресурси. Това е повторна колонизация на Африка. Тези хора (африканците) с огромните си богатства са направо просяци. Вижте как живее народът в Мали - с огромните тамошни запаси от уран и злато. Една трета от АЕЦ във Франция работят с африкански уран, купуван на обирджийски цени”, заяви Филипов.

За сравнение ще посочим, че примерно Ангола, богата на ресурси, днес е сред най-напредналите африкански страни с темпове на развитие 7-8 процента от БВП на годишна база, защото има суверенно правителство, което диверсифицира връзките си и не е марионетка на Португалия.

ПО БТА