Преди година в американския печат звучеше мисълта, че Щатите планират през 2013 г. стратегически поврат - да пренасочат към Азия част от могъщите си ресурси. Но както сочи отминаващата година, въпросните политико-икономически игри се отлагат - главно заради позицията на Китай, чието “особено” поведение измества на втори план сближаването на САЩ с Азия. Тук Поднебесната империя безспорно е “върхът”.

Тези дни добър познат на автора (доцент и кандидат на науките) смаян го запита: китайците да не би да имат и ледоразбивачи? Защото според медиите руският кораб “Академик Шокалски” пратил сигнал за бедствие от Антарктида и го спасявал именно китайски ледоразбивач “Снежен дракон”. В самия Китай нямало и лед дори, как тъй страната ще има ледоразбивач край антарктическите брегове.

Наложи се да отвърна: скъпи друже, та днес китайците имат всичко на света!

Всъщност моят приятел доцентът, макар неинформиран, си има извинение: нито е политолог, нито икономист, нито военен. Човекът е филолог, специалист по древни езици - простено му е.

Китай израсна тъй стремително до ранга на световна свръхдържава с интерес към всичко и навсякъде по земното кълбо, че мнозина още не са го осъзнали. И езиковедът хич не е единствен. Дано не се наложи, загърбил латинския и древногръцкия, усилено да заляга над китайския…

Появата на глобален конкурент май са пропуснали да забележат и САЩ - световен икономически гигант с цял куп аналитични служби. И днешните им опити да си върнат отстъпеното “без бой” на вездесъщите китайци в цял свят и по-специално в Североизточна Азия остават без успех. Поне засега.

Неотдавна “Гласът на Америка” - медиен ресурс за разпространение на информация за САЩ в цял свят, контролиран от държавния департамент и подпомаган от какви ли не аналитични служби, изтъкна на сайта си: Азия пак се чувства силна в контактите със свръхдържавата, стремително губеща влияние там.

Примери колкото щеш и най-вече през 2013 г. Съвсем наскоро примерно - през декември 2013 г., вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън отпътува на обиколка из Североизточна Азия, главно за да убеди Япония и Южна Корея, че Щатите все тъй планират нови инвестиции в региона. В крайна сметка обаче вниманието се измести към внезапното решение на Китай да разшири идентификационната си зона за противовъздушна отбрана и тя да обхване територии, оспорвани от Япония и Южна Корея.

Според Байдън той открито е обсъдил въпроса с китайския президент Си Цзинпин, информира “Гласът на Америка”. При посещение в южнокорейски университет Байдън отправи сигнал, че ” (…) очакваме от Китай да не предприема действия, способни да предизвикат или да създадат риск от ескалация на напрежението”.

Но Китай сякаш пренебрегна важните срещи на човека, представляващ президента на САЩ, с ръководствата на съседни страни. Все едно че не е имало нищо подобно. И включи в разширената си зона за ПВО въздушното пространство над спорните острови, наричани в Япония Сенкаку, а в Китай - Дяоюй. Но нали отчасти именно заради активните, да не кажем агресивни действия на Китай в спорните територии САЩ бяха призовани да направят завой към Източна Азия и да заздравят връзките си с ключови съюзници като Япония и Южна Корея! Защото Поднебесната империя с неизброимите си човешки ресурси и ударно растяща икономика на практика вече не зачита евентуалните интереси на САЩ в региона. А всъщност и в цял свят. Африка, Латинска Америка, Централна Азия, дори в известна степен Европа отдавна вече са “завладени” от китайците, произвеждащи в страшни количества най-разнообразна, сравнително евтина, а и доста качествена вече стокова маса.

Темата впрочем не подмина и самите Щати - китайската търговска експанзия се превърна в същински бич за стожерни отрасли от американската промишленост. Нека припомним и неотдавнашната глобална криза, според някои все още продължаваща на Запад в различни форми. В края на предходното десетилетие САЩ се опитаха, както бяха сторили с еврото, да въвлекат и китайския юан в борсово-финансови и валутно-курсови игри, за да укрепят долара. Пекин отвърна с пълно спокойствие и абсолютно безразличие . . .

Фина работа си е това Ориентът. Показателен бе един инцидент, станал точно по времето на азиатската обиколка, предприета от Байдън. Неотдавна Китай спусна на вода самолетоносача “Ляонин” и проведе учение в Южнокитайско море. Едно твърде спорно море - в смисъл, че Китай, без да търси ничие мнение, води там териториални спорове с цял куп страни: Бруней, Виетнам, Малайзия, Тайван и Филипините. И точно когато Байдън активно приканваше японците и южнокорейците към по-тясно сътрудничество, китайски военен кораб, придружавал новичкия самолетоносач, се изпречи пред американски ракетен крайцер. И безцеремонно го принуди да промени курса, за да избегне сблъсък.

Министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл тутакси нарече поведението на Китай в случая “безотговорно”. Пекин преди се вслушваше доста внимателно в репликите от Вашингтон, но този път остана глух и ням. Казано направо, китайците просто не обърнаха внимание на главния американски военен. Възможно ли бе да си представим подобен “непукизъм” само допреди петнайсетина години?

Накрая, да си припомним, че по-рано самият Барак Обама не успя да издейства от Япония дори обещание да увеличи помощта за международната коалиция в Афганистан. Явлението не бе чак скандално, но признайте - твърде учудващо. И печатът веднага взе да тръби, че след Китай вече и съседна Япония започва да пренебрегва Америка! Какво толкова - аналитиците отдавна плашат световната общност с нарастващата всяка година самостоятелна военна мощ на Китай.

Имаш ли мускули, напомпани с оръжие, лесно ти е да не обръщаш внимание на друг такъв “културист”. Китайците бързо увеличават бюджетните си военни разходи, превръщайки страната си в постоянен, ако не и единствен обект за сравнение със САЩ. Според печата Китай постоянно вдига военния си бюджет - през последното десетилетие средно с 12 на сто годишно!

Същевременно Пекин всяка година полага все повече усилия да модернизира военното си оборудване и техниката, затова пък намалява числеността на войските. Пентагонът например разполага с данни, че КНР строи нови подводници, модернизира ракетните си войски и ядрените оръжия, при все че самият Китай не бърза да се хвали с това.

През 2013 г. англоезичният печат съобщи, че Вашингтон се кани да разположи войски в Австралия, а освен това да изпрати още военни кораби в Сингапур и Филипините. Но според многобройни експерти, говорили пред медиите, САЩ вече няма да постигнат с това нищо съществено, за да укрепят позициите си в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Късно е! Влакът замина… “Щом Америка отстъпва, значи друг напредва” - подобни заглавия срещаме все по-често в щатския печат. Съвсем очевидно “другият” е именно Китай.

БТА