Реално т. нар. протест се сведе до улично викане, артистично фръцкане, отричане, омраза към “червените боклуци”, заклеймяване. И никакви аргументи по същество. Всичко това вече толкова досади, че ако правителството си подаде оставката, ще е само от досада. Цяла пропаганда е насочена в помощ на протестите - преекспониране, коментиране, издигане в култ, в център на събитията, докато в държавата се случват много по-важни неща.
Протестиращи, с подкрепа на телевизиите, не спират да занимават обществото с това кой как отразил протестите, какво казал за тях, как полицията се отнесла, как реагирали управляващите. И нито дума за мерките, дейността, конкретната политика на кабинета - дали е толкова деструктивна за държавата, че да води до желанието за оставка? А има какво да се критикува, какво да се оцени, какво да се доизкусури. Но май никой не се интересува особено. Така и никой не показа какви деструктивни неща прави това правителство. Цялата “буря”

прилича единствено на борба за докопване до властта,

на желание за изгонване на настоящите управляващи - не заради конкретна тяхна политика, а заради желанието БСП да бъде свалена на всяка цена. След 150 дни все още няма смислени аргументи за тази оставка.
Може би ранобудната мисъл и непорочната младост ще даде отговор - защо протестирате? “Искаме оставка” не е отговор, “мразя комунистите”- не е аргумент. Отговорът трябва да обясни ЗАЩО искате оставка? Много грешки бил направил тоя кабинет! – Какви грешки, посочете поне пет? – Ами Делян Пеевски… – Нещо за образованието? Знаете ли, че сега кабинетът отпуска по-големи бюджети на вузовете. И то още преди да започнат протестите, не като следствие от натиск? Това е от разговор с протестиращи студенти. Смислен отговор не получих.

Не намерих такъв и в декларацията, разпространена от окупиралите СУ. Там пише за желание за управление, стъпващо на нравствени ценности, а не на лични изгоди; за равенството пред законите срещу картелно-партократския хаос, за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона. Ние искаме да живеем достойно тук и сега - в България като част от европейското семейство! Накратко - общи приказки, демагогия, патос и кухи клишета. Без нищо конкретно като искане,

без конкретни обвинения, стъпващи на факти

и реалност. Вероятно декларацията е писана от студенти по политология, социология или философия. Дървена. От тези, които утре ще ми обясняват, че 90% от хората подкрепят протеста, при положение че на улицата са хиляда души, барабар с полицаите. От тези, които с политическата си акция ще си отворят пътя за назначения и политическо спонсорство на кариерата им в партийните централи на ГЕРБ и Реформаторския блок, когото кой знае защо наричат Реставраторски. Това вече сме го гледали през 90-те. Някой ще отиде да се поизучи в САЩ и след време ще се върне като “детето на демокрацията” Емил Кошлуков да пренапише историята. Но, хайде без хипотези.

Протестиращите студенти

нямат конкретни искания, освен оставка

Това е нова форма на протест, непозната на историята. Всеки протест има кауза и смисъл - земеделските производители протестират за субсидии; фермерите - против сроковете за въвеждането на тежки евроизскванията, които ще доведат до фалити; пощенските служители - против съкращения и за по-високи заплати; миньорите - заради забавени с месеци заплати; екозащитници - срещу добива на шистов газ; граждани - срещу високите цени на бензина, на тока, на парното… Само студентите - уж интелектуалният потенциал на нацията, нямат конкретна кауза. Но имат ултимативно искане - оставка. Един от слоганите им е: “Проправяме път към бъдещето”. Към кое бъдеще, очертайте го! Властта не ги чувала, казват. А вие нещо конкретно казвате ли й, освен “оставка”? А защо? - “Не искаме комунисти. 24 години преход стигат!”Къде са тия комунисти - в средата на миналия век, в учебниците, в централата на БКП (малка партия невлязла в парламента), в редиците на сините и ГЕРБ (немалко бивши функционери от соца са наистина там) или в нечии мозъци? На опита на образователния министър и на самия премиер да се срещнат с тях, за да разберат какво точно искат, студентите отказват - единственото искане било оставка. То е като жена ти да ти поиска развод с думите “Ми, няма да ти кажа защо!” - несериозно, незряло. Мегаглупост.

Друг “аргумент”, измислен напоследък, е, че правителството не било легитимно - нищо, че е избрано по всички правила на парламентаризма. Ако една власт е управляваща съобразно законоустановени правила и ти твърдиш, че тя не е легитимна, значи ли, че оспорваш легитимността на Конституцията?

Неспособността им да дадат елементарни отговори буди въпроса - дали въобще знаят какво се случва в държавата, каква политика провежда кабинетът и не са ли само навити кукли на конци?

Дали могат да кажат имената на трима министри само и какво против предприетите от тях мерки имат? Не ги интересува, че законът забранява в университета да се правят политически акции - той е храм на науката, както църквата е храм Божи. Прочее, самата дума окупация означава насилие, особено когато блокираш обществени сгради и ограничаваш достъпа други хора, които също имат права. В други държави подобна окупация, особено на висши училища, се третира като тероризъм. Бунтарството и недоволството могат да са градивни само когато имат цел, смисъл, мотиви. Няма право на окупация малка група хора, която саботира учебния процес на хиляди.

Искащите да учат биват подигравани,

наричани “платени контри” и “провокатори”.
“Студенти с кауза се борят на десетки фронтове - срещу платени групи “желаещи да учат”, срещу обществото, срещу други групи, които се опитват да обърнат студентския протест на барокамера за самоизява” - това написаха в социалната мрежа протестъри.
50, 100 или 200 души не са “студентите”, а са много малка група, тероризираща останалите си колеги и шантажиращи обществото. И докато при студентите „само” липсват аргументи, при менторите им вече се наблюдават явни психически отклонения. В техните очи злото вече е цялото общество!

Ако това е интелектуалният потенциал на нацията, горко й!  Ако така “ранобудно” окупираха лекциите, библиотеките и книжарниците, настина българинът би имал повод за оптимизъм за бъдещето си. Но те трошат заграждения, обръщат кофи за боклук, хвърлят се пред полицейски коли, атакуват жандармеристи, нападат журналист… И когато полицията, доста търпелива, се опитва да ги извади изпод колите и да ги свали от капаците им, реват: „Насилници! Бият ни!”

Ако при събаряне на загражденията на държавна институция намесата на полицията се определя като насилие, как бихте определили действията на щатската полиция? Само преди месец

във Вашингтон полицаи застреляха майка пред детето й,

защото не се подчинила на полицейска заповед! В съседна нам държава пък полицията използва сълзотворен газ, водни оръдия и т. н. А у нас – в пъти по-безобидни действия, които влизат в задълженията на полицията при безредици, се определят за насилие?
Прочее, какво очаквате от полицията, когато нарушавате обществения ред, хулиганствате  и посягате върху други хора? Да ви се усмихва и да танцува с вас?

Ако студентите наистина искат да променят нещо в България, да започнат да говорят искрено и по същество. Не да повтарят чужди мантри и да се борят за чужди каузи. Човек много лесно различава езика на политиците от този на спонтанната и чиста младеж. И винаги може да прозре дългата ръка на реаниматорите, които не се посвениха да използват дори студентите. Искате морал – покажете първо вашия!  Защото морал всички искаме. Искате промяна – заявете ясно какво точно искате да се промени, предложете свой проект. Един протест има смисъл, само ако дава алтернатива.