В статията на професор Лъчезар Аврамов “Разрушаването на науката - малоумието удържа пълна победа“, покрай бившите министри на образованието и на финансите беше споменато и името на Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието, че с нейна помощ намаляват парите за наука по оперативни програми на ЕК. Тук пускаме отговор от кабинета на г-жа Златанова:
…
Сегашното правителство е минимизирало рисковете от загуба на средства по повечето оперативни програми. Това показват данните от експертен анализ. Документът прави преглед на изпълнението на програмите в последните три години, както и на подготовката на новия програмен период 2014-2020 г.
По отношение на новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ от документа става ясно, че нейното практическо разработване е стартирало с близо година закъснение, като отговорността за това е изцяло на правителството на Борисов.
Фактите са следните: Има решение на Министерски съвет от април 2012 г. за одобряване на списъци с цели и програми. които да бъдат включени в Споразумението за партньорство на Република България за програмния период 2014-2020 г., с което е даден мандат на тогавашния министър на образованието да създаде работна група. В срок до 30 септември 2012 г. тази работна група е трябвало да изготви целите, приоритетите и мерките в областта на образованието, науката и изследванията, които да бъдат финансирани в периода 2014-2020 г., и да предложи финансови инструменти, по които те да се финансират.
Самото решение за разработването на оперативната програма е от 10 януари 2013 г., заповедта за състава на съответната работна група е от 4 март 2013 г., а нейното първо заседание е проведено на 14 март 2013 г. С други думи, практическата работа по разработването на програмата започва с близо година закъснение. През този период е предложена единствено концепция, която обаче е твърде разфокусирана и не носи белезите на бъдеща оперативна програма в сферата на науката и образованието. На базата на посочената концепция първите варианти на оперативната програма от март и април 2013 г. страдат от липса на ясен фокус и концентрация на планираните интервенции. Предвидени са общо 6 основни приоритетни оси, 19 специфични цели и 10 инвестиционни приоритета.
Какво е направило настоящето правителство?
В началото на мандата на новото правителство са установени проблеми по отношение на демаркацията с други оперативни програми в процес на разработване, основно по линия на инвестициите в образователната инфраструктура (с ОПРР и ПРСР), в научноизследователската и развойна дейност (с ОПИК), в професионалното обучение (с ОПРЧР) – нещо, което в настоящия етап вече е коригирано.
Новият вариант на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ от началото на месец октомври 2013 г. предвижда 3 основни приоритетни оси, със 7 инвестиционни приоритета и 15 специфични цели, което осигурява в значително по-голяма степен желаната концентрация на използваните ресурси по линия на ЕСИФ. Заложената индикативна стойност на програмата възлиза на над 1 млрд. лева.
Бюджетът на оперативната програма е такъв и защото новата финансова рамка за следващите седем години е договорена от предходното правителство. Настоящите управляващи не само завариха липсващ проект на новата оперативна програма за наука и образование, но днес, почти шест месеца по-късно успяват да я защитят успешно пред партньорите от Европейската комисия.
Българските учени могат да участват съвместно с европейските си колеги в проекти, които ще бъдат финансирани директно по „Хоризонт 2020“ – една от най-известните програми на Европейската общност, специално насочена към научноизследователски организации.
Веселин Иванов
журналист, съветник на заместник-министър председателя и министър на правосъдието