Еврото е прекалено силно (…) Усилията ни да бъдем конкурентоспособни се провалят от пазарите (…) Европа е изкупителната жертва във войната на валутните курсове (…)
И тъй като единната европейска валута с широки крачки се приближава до най-високото си равнище за годината, едва ли ще чакаме дълго преди да чуем музичката на критиките, които по традиция се отправят към нея.
Критики, смесващи неразбиране и лъжи, които заслужават да бъдат развенчани някои утопии. Дали наистина еврото е надценено? При курс 1,35 долара то изглежда над същинската си стойност - стойността, която би отразявала действително икономическите основи на района и на неговата промишленост. Но само леко над.
Много сме далеч от рекорда от пролетта на 2008 година (1,60 долара). А спрямо големите ни търговски партньори валутният курс остава категорично по-нисък, отколкото бе през периода 2006-2008 година. Сегашното равнище на еврото е най-вече отражение на временната слабост на другите валути. Най-вече на долара, затиснат от оскърбителните разправии по бюджета между републиканци и демократи.
Дали Европа трябва да води по-активна валутна политика? Проблемът е, че в действителност тя няма възможност да направи това. Евентуален спад на лихвите не би имал голям ефект. Евентуална интервенция на пазара пък би била обречена на провал, ако не бъде координирана със страните от групата на седемте. Ако Европейската централна банка (ЕЦБ) започне да води експанзионистична парична политика като прилаганата в САЩ, Япония или Великобритания, то последиците биха били по-скоро отрицателни, отколкото положителни.
За да се убедим в това, е достатъчно да видим колко трудно му е на Управлението за федерален резерв (централната банка на САЩ) днес да даде заден ход. Дали наистина искаме ЕЦБ да увеличи главозамайващо количеството на парите в евро и да заеме спестяванията на европейците на американското финансово министерство, за да понижи курса на еврото спрямо долара? Това е въпросът, който с основание задава икономистът Патрик Артюс?
Високият курс на еврото безспорно е лоша новина за някои от големите ни компании, които ще пострадат малко повече при износа си. Сред тях е Airbus.
Само че еврозоната остава относително слабо отворена - едва една четвърт от произведените богатства биват продавани в чужбина. Ако искаме да видим чашата наполовина пълна, то здравето на единната европейска валута между другото е признакът за възстановената стабилност на “сградата” на еврото.
Пазарите вече не се опасяват, че единната валута може да се разпадне. Дори италианската политическа криза предизвика само вълнение в морето. Те са убедени, че ЕЦБ винаги ще се намесва, за да избегне вероятността кризата да се върне. Капиталите масирано се завръщат в еврозоната от няколко месеца. И имаме пълно основание да се радваме на това.
БТА
