За някои особености на коалирането в Германия и България

Германците пак показаха, че партийните различия са по-маловажни от националните интереси. През 2005 г. християндемократите на Ангела Меркел и социалдемократите на дотогавашния канцлер Герхард Шрьодер си стиснаха ръцете и се разбраха за Голяма коалиция. Този петък социалдемократите гласуваха да започнат предварителни преговори с опонентите си за създаване на нова Голяма коалиция. Тя, както е естествено за Германия, бе предложена от победителя в изборите – консерваторите на досегашния канцлер. Причината е, че Желязната фрау, както наричат първата жена канцлер на Германия, съзнава своята отговорност като лидер на най-голямата икономика в Европа и не би си позволила лукса да избере някоя от другите две възможности – да управлява с правителство на малцинството, което би поставило на изпитание всяко гласуване в Бундестага, или, не дай си Боже, нови предсрочни избори. Затова склони на компромиси със съперниците си, например по тяхното искане да се повиши над сегашните 42 на сто данъкът за богатите германци (по принцип електорат на консерваторите) с доходи над 100 000 евро годишно.
У нас такава коалиция е пълна утопия, защото политиците си говорят, главно чрез медиите, не като съперници, а като кръвни врагове. Веднага след официалните резултати на изборите на 16 май ГЕРБ поискаха касирането им и нов предсрочен вот, макар че пак бяха най-голяма парламентарна сила – нещо като ХДС на Меркел, но в български вариант. Въобще, откакто е политически субект, тази партия, която се олицетворява от своя лидер, отхвърля всякаква идея за коалиция. Така бе на 5 юли 2009 г., когато обаче имаше някакви други десни субекти в парламента, които я подкрепяха при всеки вот, така бе и сега. Демонстрираната по повод и без повод взаимна омраза между ГЕРБ и БСП не само изгаря всякакви мостове между тях, но и подклажда сблъсъци на идеологическа основа в обществото, а това си е вредна отживелица от началото на балканската ни демокрация. Защо например Бундесрепубликата не посрещна на нож родената в ГДР Меркел, а й повери цели три управленски мандата? Ами пак заради националните интереси. Родените и отгледани при социализма Станишев и Борисов би трябвало по-лесно от германските си аналози да намерят общ език. И го правят. Но това е езикът на омразата, а не на ползу роду.
Бойко Борисов трябваше поне малко да се поучи от политическия език на християндемократическата лидерка, с която имаше многобройни срещи през последните 4 години. Дори в последния ден, преди изненадващо да подаде оставка, не пропусна да се похвали, че имал привилегията да звъни по всяко време и на Меркел, и на Путин, че и на Обама дори. Ползата от тези контакти обаче не е видна за обществото. Тя си остава някакъв негов самоцелен пиар, който не му помогна да управлява втори мандат. Че и за трети се готвеше. Няма и вреда, разбира се, от тази привилегия.
Но не може да се нарече политик този, чието управление се измерва единствено със собственото му разбиране за ползата от вредата.
 

Станете почитател на Класа