Каква ирония! Всеки втори работодател у нас изпитвал трудност при запълването на свободните позиции в своя бизнес, а в същото време безработицата продължава да се покачва и вече се закова над 10-те процента. Как да си обясним тези официални данни? Най-простото обяснение е, че изискванията на мениджърите и това, което предлагат служителите, рязко се разминават. Но кой е виновен? Може би бизнесът, че не инвестира достатъчно доверие, време и ресурси в отглеждането на професионалисти? Или пък вина носят университетите, че не дават полезните и необходими знания на студентите? Невинни ли са и самите служители, които често нямат нито желание, нито интерес да се развиват?
Но има и още нещо - най-остър се оказва гладът за инженери, квалифицирани служители и висш мениджмънт според официално проучване. Значи излиза, че хем ни липсват технически специалисти, хем ни липсват шефове. Тогава как да си обясним, че специалностите, свързани с управлението и мениджмънта в икономическите ВУЗ-ове, всяка година се пукат по шевовете от напористи кандидат-студенти? В крайна сметка толкова много въпроси, а отговори никой не дава. Май е крайно време и държавата, и бизнесът, пък и самият персонал да започнат да си вършат работата или поне да оценяват кои са най-важните приоритети. Едва тогава може би връзката между университетите, фирмите и кадрите няма да изглежда безвъзвратно прекъсната.