През последните десет години семействата в България са намалели с 10,4%, като най-чувствително е намалението в областите Видин (27,3%), Враца (26,1), Монтана (22,3%) и Разград (20,4%). Пак в тези области е най-висок и делът на семействата без деца. Като типична форма на семейството в България е утвърден моделът с едно дете.
Не е нужно да си специалист по демографски анализи, за да забележиш, че най-голямо намаляване на броя на семействата, както и най-много семейства без деца има в най-бедните области на страната. Това е обяснимо, тъй като посочените региони са най-бедните и в Европа, с най-висока безработица, с ясно очертана тенденция към вътрешна и външна миграция.
Нацията застарява и се стопява. В момента според социалния министър Тотю Младенов всеки работещ издържа по един пенсионер. Но вече е ясно, че след 10 или 20 години положението ще е много по-лошо, буквално критично.
В цитираните статистически данни липсва елементът изненада. Въпреки това те трябва да се възприемат като сигнал за тревога. И ако допреди няколко години говорехме, че е нужна политика за насърчаване на раждаемостта, то сега вече трябва да се побърза с подготовката на антикризисна демографска политика. Това означава ясна стратегия за поощряване на раждаемостта и майчинството, борба с безработицата – особено сред младите и при хората в предпенсионна възраст, качествен скок в здравеопазването, осезаемо повишаване на стандарта на живот.
Има цяла наука за управлението на кризи. Най-добре е обаче кризите да се предотвратяват, вместо да се потушават.