Краят на ерата „Захариев“ в ГОРУБСО-Мадан е близо, но дано това предприятие не приключи като „Кремиковци“. Или поне такива са обещанията на финансовия министър Симеон Дянков. А дали е възможно за седмица да се намерят инвеститори, които да поемат мините, все още не е ясно. Просто прекалено бързо за стандартите у нас дружеството премина пътя от фалита до новия инвеститор. Такъв край на сегашното управление на Валентин Захариев е много по-добър, отколкото, ако се бе случила сага в стил „Кремиковци 2“. Работниците от софийското предприятие успяха да си получат заплатите преди няколко месеца след тригодишно чакане.
Държавата на този етап действа наистина адекватно, за да предотврати една социална трагедия за жителите на цял район от България. Нека обаче да имат и едно наум за новия инвеститор в комплекса – дали той ще спазва закона и производството на метали ще бъде ли продължено. И да се замисли къде досега е гледала, щом от ГОРУБСО не са плащали осигуровките и концесионните такси.
Самият добив на руда е доста труден, а и дружеството е обвързано с Оловно-цинковия комплекс край Кърджали. Дали и неговият собственик ще бъде сменен, все още не е ясно. За да продължи да работи той, обаче са необходими по-сериозни инвестиции в екологията на инсталациите там. Не беше отдавна моментът, когато алармите в Кърджали известяваха за наднормено замърсяване на въздуха и всичко това идваше от производството на оловни продукти. Металургичните предприятия могат да работят на добри печалби, стига да имат добронамерени собственици. А такива в страната ни се броят на пръсти.