15% от българите са с латентни бъбречни заболявания, като голяма част от тях стигат до терминална бъбречна недостатъчност. Много от болните дори не знаят за проблема си. Това стана ясно вчера по повод Световния бъбречен ден.
Заради високия процент страдащи от различни бъбречни заболявания у нас този здравен проблем придобива сериозни социални измерения.
Точно затова да се сещаме за социалнозначими болести като бъбречните например само по няколко пъти в годината, е крайно недостатъчно. Обикновено отчитаме, че има проблем, когато настъпи световният ден за борба с дадена болест или когато съответната пациентска организация публично обяви някои неприятни и по принцип плашещи факти.
А това е крайно недостатъчно. Не е тайна, че българите са в челото на много от стряскащите здравни класации заради ниското ниво на превенция у нас. Политика по превенция обаче не се води от дъжд на вятър, а целенасочено, дългосрочно и упорито.
Много от различните здравни кампании например, които напомнят на хората за нуждата от профилактични изследвания или за здравословен начин на живот, отдавна са доказали своя положителен ефект. У нас обаче те все още са сравнително редки и имат по-скоро екзотичен привкус. Истината е, че здравето също е неразривно свързано с информацията – колкото повече се знае за дадено заболяване, толкова по-добре.
Ето защо здравните ни специалисти, а и политическото ръководство на здравния сектор у нас трябва сериозно да се замислят над черните класации и статистики, които българинът за съжаление вече традиционно оглавява. Само със сериозна държавна политика от т.нар. социалнозначими заболявания ще се разболяват по-малко българи.