Високите цени на лекарствата в България не са тайна за експертите по лекарствена политика поне от година. Първите тревожни прогнози са направени от Обществения съвет по здравеопазване в средата на 2010-а и изпратени където трябва, за да се вземат съответните мерки. Няколко месеца по-късно опасенията на пациентските организации и гилдиите на лекари, стоматолози и аптекари, изнесени преди година, стават факт, отчетен в Министерството на здравеопазването. От две седмици за схемата, по която у нас се продават скъпо дадени лекарства и същите се търгуват евтино зад граница, знаят и малки, и големи. Последен за тази политика се е осведомил министър Стефан Константинов. Според обясненията му - не защото не искал да научи и предприеме мерки, а защото не бил информиран своевременно от здравната каса, от заместниците си или от тревожните сигнали на експерти. Само че уличените в пасивност специалисти по лекарствена политика обясниха и доказаха друго – докладвали са на министъра всичко това своевременно. По всичко личи, че този път истината не е по средата между двете спорещи страни. А в неумението и нежеланието на шефа на здравеопазването у нас да се справи със задълженията си, които включват освен това да бъде периодично информиран за проблемите в сектора, и да разпореди те да бъдат решени.
Някак недостойно изглежда шефът на здравеопазването да оправдава забавените си реакции с подчинените си, при положение че те нямат вина за създалата се ситуация с двойните стандарти в цените на медикаментите. Ако мерките по отношение на лекарствената политика бяха взети навреме от Стефан Константинов, сега нямаше да гърмят такива скандали и да се поставят под сериозно съмнение прокламираните обещания да не се защитават монополите.