Незатихващите скандали около раздадените бонуси и неудачната лекарствена политика през последните дни провокира остри стълкновения по върховете на лекарското съсловие. Дълго прикриваната зад кратки словесни престрелки скрита война между здравното министерство и Българския лекарски съюз вчера стана явна.
Управителният съвет на съсловната организация официално поиска оставката на министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов, като се аргументира с изискванията на морално-етичните норми, нежеланието за диалог и неудовлетворително поведение, когато системата на здравеопазване е на прицела на общественото внимание. Реакцията на Българския лекарски съюз изглежда логична и оправдана, но за мнозина тя остава трудно обяснима. Преди да стане министър, д-р Стефан Константинов е бил зам.-председател тъкмо на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Затова изглежда странно, че след влизането си във властта той е загубил желание да обсъжда с бившите си колеги наболелите проблеми в здравеопазването и да се вслушва в даваните му добронамерени съвети. Не по-малко странно е, че точно ръководството на лекарския съюз не може да намери общ език с човек, който е бил част от него.
Кой е по-крив и кой по-прав в този конфликт, обаче няма особено значение, защото резултатите от него са видими. В здравеопазването уж се правят реформи, разработват се стратегии, а осезаеми положителни последици няма. През ден пациентски организации се жалват от лекарски грешки и калпаво медицинско обслужване. Лекарският съюз пък уж защитава правата на членовете си и на пациентите, но досега нито едните, нито другите са му засвидетелствали безрезервна подкрепа.
Наистина министърът на здравеопазването може да бъде сменен. Председателят на лекарския съюз също. Дори лекарският съюз може да бъде заменен от камара, както се говори. Е, и?
Битките по върховете са горчиво и неефективно лекарство както за съсловието, така и за пациентите. След тях няма победители, а единствено победени.