Обсъждат се законодателни промени, според които при причиняване на тежко пътнотранспортно произшествие след употреба на алкохол, при превишена скорост или на пешеходна пътека няма да може да се сключва споразумение с прокуратурата. Това стана ясно вчера на кръгла маса за безопасността на движение, организирана в Народното събрание.
Строгите наказания срещу злонамерените шофьори (а пияните зад волана например са именно такива) са крачка в правилната посока. Стига тя наистина да се осъществи, защото практиката е доказала, че вратичка в закона винаги се намира. Случаите, в които пияни или неправоспособни водачи убиват хора по пътища, пешеходни пътеки, тротоари и спирки, а се отървават с условни присъди, у нас са толкова много, че подобна мярка дори е закъсняла. Горчивият опит показва, че нарушителите, разминали се веднъж със строго наказание, отново скачат зад волана и си я карат по старому – като отново застрашават живота и здравето на всички участници в движението. В същото време затворите ни са пълни с дребни бандити, откраднали някакви жалки левчета от Женския пазар.
Крайно време е изобщо да се сложи край на порочната практика престъпници да се споразумяват с прокуратурата за щяло и нещяло и така да отървават кожата. Споразумение с прокуратурата би било приемливо, когато подсъдимият съдейства на разследването по особено сложен или обществено значим случай или когато доказателствата срещу него са оскъдни, а той направи самопризнание. Не е ясно обаче защо тази практика се допуска например при пиян турски тираджия, убил цяло българско семейство на пътя, и то при условие че всички експертизи доказват вината му. Не е ясно и защо моторист, убил момиче на пешеходна пътека насред пешеходната зона във Варна, също получава условно наказание.
За съжаление примерите в това отношение са много. Неслучайно нашата страна е сред челниците в черната статистика в Европа за смърт, причинена на пътя.
Щом „обикновените“ джигити могат да се спасят от затвора, когато са убили човек на пътя в пияно състояние или при явно пренебрегване на правилата за движение, то какво остава за хората с пари, власт, влияние? Очевидно е, че те са дори още по-недосегаеми.
Лично вътрешният министър Цветан Цветанов заяви вчера, че промяната в законодателството, свързана с пътните инциденти, ще бъде политически ангажимент на ГЕРБ. Дано управниците удържат на обещанието си.
Истината е обаче, че само справедливите наказания за убийците на пътя не са достатъчни, за да направим пътуването у нас по-безопасно. Нужни са цял комплекс от превантивни мерки. Подобряването на пътната инфраструктура е една от тях, но сама по себе си тя не стига. Всъщност не е необходимо да измисляме топлата вода, а да почерпим опит от страните, които са свели жертвите на катастрофи до поносим от обществото минимум. И тук се включват не само прословутите камери по шосетата – няма спор, че те са добро решение. Тук се включват още много мерки, като по-добро обучение на пътните полицаи, намаляване на корупцията в системата, повишаване на реалния контрол на трафика, по-добра подготовка на младите шофьори. Това е пътят за намаляване на жертвите. Демографските проблеми пред нацията и бездруго са прекалено сериозни, за да си позволим да губим с лека ръка по 1000 живота на година, а десетки хиляди българи да остават ранени и осакатени.