След като България даде курбан на водната стихия, оказа се, че стоим върху три хиляди „цъкащи“ бомби, като детонаторът е оставен в ръцете на природата. Такова сравнение прави хидроинженерът Иван Греченлиев от Българската асоциация по мелиорации за състоянието на водните съоръжения, които над 20 години са оставени на произвола на стихиите и алчните човешки страсти, подпомагани от собственото ни безхаберие. Но както обясни на вчерашната пресконференция метеорологът проф. Христо Етрополски, това което ни чака, е по-страшно от това, което се случи. Защото над 2 хил. язовира в България са безнадзорни. Което означава, че и отводнителните системи към тях са извън строя. Към страховития списък се прибавят задръстените шахти в градовете, разбитите отводнителни съоръжения и нарязаните на скрап тръби. Разбира се, не трябва да се забравя и чиновническото безхаберие с пропуснатите милиони евро от европейските фондове за хидромелиорации и хилядите занемарени напоителни канали. Апокалиптичната картина се допълва от преливането на хвостохранилища, които могат да отровят земята ни и нас с радиоактивни отпадъци или тежки метали. И докато си задаваме революционния въпрос „Какво да се прави?“, трябва да сме наясно, че имаме време само до топенето на снега, за да се върнем към старото истинско поддържане на язовирите. Но дотогава трябва да се изясни кой каква риба е ловил в мътните води и кой каква отговорност ще носи, ако не дай Бог се повтори трагедията от селата Бисер и Цар Калоян.