Реформите, респективно концесионирането във ВиК сектора, зациклиха след десетина години на празни опити. Независимо от преобразуването и препреобразуването на собствеността при водните оператори там концесиониране няма заради смесената собственост и избраната форма на търговски дружества, която датира от 90-те години на миналия век. Тъй като търговските ВиК дружества са ООД, решенията им се взимат с пълно единодушие, до което на практика не се достига никога. Затова и няма партньорство, а общинските оператори нямат пари за инвестиции.
В същото време на сектора са нужни между 10 и 20 млрд. лева за модернизация, които могат да дойдат само по линия на публично-частното партньорство.
В противен случай загубата на вода при преноса ще продължава да е 60 на сто и ще се увеличава правопропорционално на невложените средства.
Затова е крайно време водният сектор да има един собственик и един стопанин, който да взема решенията за управлението и да търси инвестициите за мрежата. Ето защо решението ВиК мрежата да стане публична държавна собственост е единственото, което гарантира единно и прозрачно управление.