Парламентът прие окончателно вчера промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се цели да се прекрати практиката дела да се точат с десетилетия между различни съдебни инстанции.
Тези промени безспорно са крачка напред в борбата срещу един от най-големите пороци на съдебната ни система – нейната тромавост, заради която често сме критикувани и в докладите на ЕК. За съжаление обаче само тези мерки не са достатъчни, за да спрат безкрайното бавене и отлагане на дела. Именно тази тромава система отказва много граждани и юридически лица да търсят правата си в съда дори когато са прави и законът е зад тях. Промените в НПК са крачка напред, но няма да спрат отлагането на дела заради „болни“ адвокати или свидетели например. Този уж стар и изтъркан трик за протакане на процеса във времето си остава ефективен.
Промените в НПК обаче са и светлинка в тунела, защото показват какъв е пътят за реформи в съдебната система – чрез законодателни промени. Отскоро например в НПК действа правилото за резервния защитник - той трябва да поеме делото на адвокат, който прекалено често отсъства заради „болест“ или „командировка“ и така спъва нормалния съдебен процес. Това правило обаче се прилага прекалено рядко и случаите, в които резервни адвокати поемат задачите на своите мотаещи се колеги, буквално се броят на пръсти.
Само нови правила и строги санкции за тези представители на Темида, които не ги спазват, ще преведат съдебната ни система в ред. Всичко друго е поредното отлагане във времето.