Газопроводът „Северен поток“ стана факт за около 21 месеца – толкова изтекоха от старта на проекта до неговото откриване днес. С две думи европейският Север вече ще има газ не само от морето, но и от Русия, при това без да минава през несигурната Украйна.
Съдбата на „Северен поток“ показва най-малко три неща. Преди всичко ненадеждният партньор може да бъде заобиколен. Алтернативното трасе може да стане за по-малко от две години, особено когато съюзници са мощни фирми като германските и руските монополисти.
Показва още, че въпросът с финансирането може да се уреди не чак толкова трудно, ако доставките са осигурени. Не на последно място – северната дестинация на руския природен газ няма конкуренция, за разлика от южната.
Засега нито „Южен поток“, нито „Набуко“ дават признаци на делова активност. Спорадичните опити на европейския проект да договори достатъчно газ за бъдещата тръба от Азербайджан например няма как да дадат резултат, след като единственият съществуващ в момента транзитен коридор е руски. В отговор ЕС отказа специален статут на руския газопровод „Южен поток“ с аргумента за диверсификация на европейските доставки. Като че ли тръбите под Балтийско море пренасят природен газ от Луната.
Крайният резултат обаче е, че „Северен поток“ вече е факт, а за Южния газов коридор все още само се говори – както за „Южен поток“, така и за „Набуко“.