Оказа се, че когато държавата иска, може да защитава интересите си, или поне да направи опит в това отношение. Показа го министърът на околната среда и водите Нона Караджова, която вчера върна за ново произнасяне от Висшия експертен екологичен съвет проекторешението по инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерна фирма на "Дънди прешъс метълс", за златодобив в местността Ада тепе край Крумовград (стр.16). Мотиви в такива случаи винаги могат да се намерят. Според министър Караджова представените становища от Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район предхождат промените в Закона за опазване на околната среда от началото на това лято и това пречи за точната оценка за въздействие на концесията върху природата. След получаването на новите становища от Басейнова дирекция експертите ще ги проучат и ако се наложи, ще включат нови изисквания в решението по ОВОС. Висшият експертен екологичен съвет отново ще обсъди предложенията и ще излезе с ново проекторешение до министъра. Затова важният въпрос засега остава – трябва ли изобщо да се дава една очевидно неизгодна концесия, от която явно ще има лоши екологични последици. Да не говорим за икономическите. Защото България е на четвърто място по златни залежи в Европа, които обаче се експлоатират безконтролно от т.нар. чуждестранни инвеститори.