ПГ на „Атака“ внесе вчера декларация, с която настоява за приемането на закони за борба с ромската престъпност. Лидерът на партията Волен Сидеров дори призова премиера Борисов да подаде оставка, ако не може да се справи с този проблем.
Ескалацията на общественото напрежение след инцидентите в Катуница е напълно разбираема, но партиите, които искат да извлекат политически дивиденти от това, трябва много внимателно да преценят ситуацията. Подклаждането на етническо напрежение е напълно неприемливо и ако някой политик си играе с тази опасна тема, може да си вкара болезнен автогол.
Първо, в света на правото и криминологията няма понятия като „ромска престъпност“, „българска престъпност“ или „турска престъпност“. Престъпността си е престъпност, без значение на фактори като етнос, религия, пол или убеждения. Когато някой нагло нарушава закона и остава недосегаем с години наред, за всички става ясно, че над него има политически и полицейски чадър. Именно срещу това недоволстват хората – казаха го многократно и протестиращите от Катуница. Понятие като „Закон срещу ромската престъпност“ звучи изключително несериозно. Едва ли има наивници, които да вярват, че е възможно такъв закон да бъде създаден. Не го вярват дори от „Атака“. В този ред на мисли утре някой може да поиска създаването на „Специализиран ромски съд“. Подобни искания са толкова абсурдни и смешни, че чак са пародийни. Ако политиците ни подценяват гневната реакция на хората след случая „Катуница“ до такава степен, очевидно ще бъдат много разочаровани. Защото хората не обичат, когато някой престъпник си живее свободно, но и не обичат и когато даден политик интерпретира по нескопосан начин най-искрените им чувства.