Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси не откри проблем при председателя на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева във връзка с делото „Софийски имоти“.
Решението на комисията е, меко казано, странно. Самата Владимира Янева, която бе съдия по делото за злоупотребите в скандалната общинска фирма, не отрича, че семейството й е сключвало сделки със същата тази фирма. И то в периода, в който обвиняемите са били част от ръководството на „Софийски имоти“.
Фактите са ясни – дори да не е престъпила закона, съдия Янева попада в класически случай на конфликт на интереси. Това е ясно и в гилдията на Темида, ясно е и на гражданите. Не е ясно само на новоизлюпения държавен орган, който трябва да бди именно за подобен род нарушения. Това навежда на мисълта, че комисията за конфликт на интереси явно е пренебрегнала очевидни факти само и само за да угоди на някои хора и да запази и бездруго не много ясното статукво в съдебната система.
Странното решение на комисията за конфликт на интереси поражда и друг въпрос – кому изобщо бе нужно създаването на подобен орган? Дори да пренебрегнем факта, че излишно се харчат държавни пари за заплати на експерти и служители, пак си остава съмнението, че тази комисия всъщност е поредният дублиран орган у нас и с нея се прави поредният опит да се хвърли прах в очите на хората.
С решения като това по казуса „Владимира Янева“ обаче комисията за конфликт на интереси прави лоша услуга както на самата себе си, така и на своите покровители. Защото дори прахта в очите на хората е до време, а пред строгите и безпристрастни наблюдатели от Европейската комисия подобни номера не минават.