Правителството ще предложи на Народното събрание стратегия срещу прането на пари, стана ясно след вчерашното заседание на Министерския съвет. Така скоро страната ни ще се сдобие с поредния си суховат документ, който на практика едва ли ще промени нещо.
Ако се направи справка в държавните институции, нищо чудно България да излезе сред рекордьорите в ЕС по писане на документи с гръмкото име „Стратегия“. Само за управлението на трафика в София например през годините са писани няколко стратегии. Примерът е показателен за стойността на този вид документи у нас, защото всички столичани и гости на столицата виждат „ефекта“ от работата на стратезите – трафикът в София си е все така ужасен.
Всъщност в стратегиите няма нищо лошо. Въпреки чиновническия, често наукообразен стил в тях, понякога те наистина предлагат решение на проблемите. Проблемът е в това, че при всяко правителство и при всяка местна власт се пишат такива документи, обявяват се шумно като панацея, която ще реши съответния казус, и в крайна сметка потъват в някое чекмедже. И така до следващата власт, която вади стратегията от шкафа, пренаписва я, лепва й нов етикет и отново я обявява за общественозначим документ. Още по-скандалното е, че подобен род документи много често се изготвят от външни експерти, които натоварват държавния или общинския бюджет с разходи за дебели хонорари.
Очевидно е, че страната ни се нуждае от нова „стратегия“ за стратегиите си. Такава, която да се основава на сериозните действия и на отговорността. Само така държавата ще се измъкне от формализма и този род документи ще проработят.