Никой не може да забрани на хората да си купуват вредни храни, но има начини производителите им да бъдат принудени да плащат по-високи данъци и така да направят продуктите си по-малко вредни.
Решението на унгарския парламент да въведе данък за храните, съдържащи голямо количество мазнини, сол и захар, освен че цели да събере някой и друг форинт в бюджета, пострадал от кризата, е и хубав пример. Тази практика дава добър резултат. Преди година в Дания бе въведен данък за бисквитите и сладоледите и резултатът бе, че производителите просто промениха състава, така че количеството растителни мазнини и захар да е минимално. Години наред в цял свят се водят многобройни кампании срещу нездравословните храни, но резултат не е постигнат. Още повече много малък брой хора имат представа какво консумират, затова идеята да се бръкне в джоба на производителя се оказва най-доброто решение.
От 2000 г. в България е в сила забрана за предлагане на вредни храни, най-вече чипсове, кроасани, солети, безалкохолни напитки и тестени изделия с много мазнини в училищните бюфети. Но поради слабия контрол и липсата на граждански инициативи това и днес е основната храна на повечето български деца. Затова и резултатите са налице – над 20% от децата у нас страдат от затлъстяване, вследствие на което се разболяват от диабет и сърдечни болести, които в миналото бяха типични само за възрастните.