Споразумение за създаване на Съвет по иновации, който трябва да бъде връзката между бизнеса и българската наука, подписаха вчера БТПП и БАН. Залогът си струва. Става дума за близо 90 млн. евро, предвидени по програма „Конкурентоспособност“, за насърчаване на иновации във фирмите. И като се има предвид обстоятелството, че не всички средни, да не говорим за малки предприятия, имат свои научни колективи, сумата е достатъчно стимулираща бизнесът най-сетне да погледне към българската наука. Към това, което предлага тя като разработки и технологии, и да прецени дали могат да развиват производства и да печелят съответно европроекти.
Идеята за създаването на иновационна борса не е нова. Върти се в публичното пространство вече няколко месеца и за пръв път бе лансирана след икономическия форум „Българският бизнес и българската наука“ в края на миналата година, на който бяха изнесени потресаващи данни за липсата на взаимодействие между работодателите и нашите учени. От проучването на „Алфа рисърч“, поръчано от фирмите „Вайс профил“ и „Био трии“, които имат такива научни екипи и работят с учени от БАН и от ХТМУ, тогава стана ясно, че като цяло българският бизнес не проявява интерес да инвестира в родната наука. Около 80 процента от фирмите в страната не се интересуват какво раждат нашите научни институти и много малко от работодателите са склонни да дават пари за български научни разработки. Организаторите на форума сигнализираха, че дори в БАН научните колективи не знаят върху какво работят колегите им. В такава мъгла не може да се очаква, че българските предприемачи ще са наясно какви научни разработки има в момента, кои може да бъдат вкарани в производството и да донесат печалби. И това се получава, защото няма работещ регистър, от който могат да почерпят такава информация. В началото на януари стана известно, че БСК е правила опити за създаване на такъв сайт за научни разработки преди три години, но оттогава той не е бил обновяван. А науката се развива.
И докато липсата на подобна борса за идеи доскоро не е било проблем за предприемачите, които са си купували такива разработки от чужбина, сега , по време на криза , нещата не стоят точно така.
Да кажем, че е дошло времето българският бизнес и българската наука най-сетне да намерят пресечни точки и да установят добро взаимодействие помежду си. Това ще спести не само пари на работодателите, които искат да развиват бизнеса си с нови технологии, но и ще даде възможност на науката за свежи пари. Въпросът е да се случи, а не само да се говори. Защото излиза, че пътят към европарите у нас е постлан основно с добри идеи и малко действия.
Най-четени статии:
-
Румъния изпълнява формално всички технически изисквания, за да бъде част…
-
Създадената от Иран "Ос на съпротивата" в Близкия изток с…
-
Министърът на отбраната на Украйна, Рустем Умеров, уволни четирима свои…
-
Руската армия настъпва в Лиманско и Купянско направления близо до…
-
Руската икономика като цяло не само се адаптира към западните…
-
FT: Киев в голяма степен е готов да обсъжда прекратяването…
-
Меркурис: ВСУ са подложени на смъртоносна опасност заради недостига на…
-
Дубинский: Швейцария подкрепи плана на Китай за Украйна заради провала…
-
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова нарече в…
-
Специалните служби на редица страни от НАТО и Украйна подготвят…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Истинска бъркотия ви…
-
1 октомври е вероятно денят, в който се отбелязват най-много…
-
Съд в афганистанската провинция Фаряб постанови публично бичуване с камшик…
-
Ако чувствате нужда да направите сексуалния си живот малко по-пикантен…
-
В горната част на почти всяко проучване за това какво…
-
Какво ви очаква според рождената ви дата, без значение от…
-
Стареенето е естествен процес, който може да настъпи рано. Жените…
-
Най-популярното инфлуенсърско семейство у нас – семейство Бачорски, сподели радостна…
-
Все по-често принц Хари започна да се появява сам. Той…
-
Раздялата с любим човек е труден и болезнен процес, през…