Въпросът с изучаването на религия придоби вчера политически характер, след като ДСБ заяви, че подкрепя БПЦ в намерението й да въведе вероучението като задължителен предмет и тук-там да се изучава ислям.
Подобна позиция е направо странна, като се има предвид, че сините навремето въведоха религията като свободно избираем предмет и постъпиха съвсем правилно. Защото у нас не всички българи изповядват православието и исляма и това се вижда от резултатите от преброяването през 2001 г. Статистиката сочи, че освен православни и мюсюлмани, у нас има протестанти, католици, армено-грегорианци и други, които не се самоопределят. Какво ще правят децата на тези хора, които не са православни и мюсюлмани в училище? Ще изучават религия, която не ги интересува ли? В чл. 13 на конституцията е записано, че вероизповеданията са свободни и че религиозните институции са отделени от държавата и нищо спешно не налага сега да се гази законът.
Българското образование и без това си има достатъчно грижи и те са свързани основно с необходимостта от неговата спешна реформа. Тя трябва да бъде осъществена така, че от училището да излизат грамотни деца, професионално ориентирани и с възможност за реализация в живота. Вярата е право на личен избор.