Въпреки че сме прекрачили „хартиените“ граници в образованието, като сме подписали базовите документи, които регламентират свободното движение на преподаватели и студенти, продължаваме да строим административни стени между нас и Европа.
Напук на Лисабонската стратегия и Болонския процес, които премахват „визите“ в образованието, като осигуряват свободно движение из европейските образователни институции, българската административна машина продължава да поставя ГКПП-та на входа на нашите университети.
Първо, като предоставя компетентност на национален орган да оценява хорариума и програмата на елитни европейски университети, при положение че собствените ни учебни заведения обикновено се нареждат на опашката на класацията на европейските ВУЗ-ове. Въпреки това университети в ЕС не поставят под въпрос нашите дипломи.
Второ, при положение че българските университети издъхват под натиска на конкуренцията на висшите учебни заведения в чужбина, е равно на самоубийство да се отвори широко вратата на желаещите да заминат зад граница, но да се затвори тази на решилите да дойдат у нас.