Един глас не достигна в Конституционния съд, за да отпадне т.нар "домова книга", ограничаваща президента при избора на служебен премиер. Решаващият вот на практика е бил на съдия Атанас Белазелков, предложен лично от Кирил Петков, Христо Иванов, Асен Василев и Надежда Йорданова за член на КС от квотата на НС. Днес той се е присъединил към други двама конституционни съдии, които са на мнение, че исканията, с които КС беше сезиран да се произнесе повторно за промените в Конституцията, са недопустими. В резултат на това решение служебната власт остава в ръцете на парламентарното мнозинство.

Конституционният съд (КС) за втори път не успя да вземе решение за две от последните промени в Конституцията – за т. нар. „домовата книга“, от която президентът избира служебния министър-председател и за двойното гражданство на депутатите (пълния текст на решението виж тук).

Според шестима съдии – Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Сашо Пенов и Невин Фети тези разпоредби на основния закон са противоконституционни.

Според колегите им Надежда Джелепова, Красимир Влахов и Десислава Атанасова не са. А трима конституционни съдии – Борислав Белазелков, Галина Тонева и Орлин Колев, са на мнение, че исканията, с които КС беше сезиран да се произнесе повторно за промените в Конституцията, са недопустими.

Както е известно, преди година, когато „отмени“ повечето от последните промени в основния закон, КС се раздели 6 на 6 за някои разпоредби и на практика не успя да вземе решение за тях (повече виж тук).

Няколко месеца след това се състоя частичната смяна на състава му и депутати от БСП, „Възраждане“ и ИТН, както и президентът Румен Радев го сезираха отново за домовата книга и двойното гражданство на народните представители.

В тази връзка трима конституционни съдии не споделят тезата, че искането за повторно произнасяне по тези въпроси е допустимо на основание, че при предишното им разглеждане, КС не е стигнал до решение с  мнозинство от седем съдии.

„Разбирането, че решение, при постановяването на което не е постигнато изискваното от чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство от седем съдии, необходимо за уважаването му, не може да бъде източник на правото и не поражда действие, тъй като няма формирана воля за отхвърляне на искането и няма приети мотиви, не може да бъде споделено“, посочват Белазелков, Тонева и Колев.

Според тях непререшаемостта на веднъж проведеното оспорване произтича от ясната разпоредба на чл. 21, ал. 6 от Закона за КС, според която не могат да се правят нови искания, когато КС се е произнесъл с решение или с определение за недопустимост по дадено искане. Те се позовават и на разпоредба на чл. 151, ал. 3 от Конституцията, която установява правилото, че частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.

„Веднъж запазено, това действие не може да бъде оспорвано в хода на приложението му, докато се събере мнозинство за уважаване на искането и преодоляване на волята на законодателя или докато се събере неуреденото както в Конституцията, така и в закона „мнозинство“ за зачитане на волята на законодателя чрез „отхвърляне“ на неоснователното искане“, заявяват тримата в съображенията си.

В тях те признават, че през 2023 г. за пръв и единствен път КС е приел, че след като веднъж не е уважил искане за отмяна на закон поради непостигнато мнозинство, е допустимо да се произнесе отново по същото искане.

„Възприемането на изискване всяко решение – позитивно или негативно, да се взема с не по-малко от седем гласа в едната или другата посока, означава да не се взема решение, докато не бъде постигнато такова мнозинство. Това е възможен вариант, но ако бъде избран той, означава неразумно дълго време и дори вечно въпросът да остава висящ. Конституционният законодател очевидно не е имал такава цел“, мотивират се съдиите.

При т. нар. ротация в състава съда напуснаха представители и на двата лагера – „за“ и „против“ домовата книга. В първия бяха Константин Пенчев и Филип Димитров, а в във втория – Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска.

На позицията си от юли, че „домовата книга“ не нарушава Конституцията, остават Надежда Джелепова, Красимир Влахов и Десислава Атанасова.

Според тях тя не води до промяна във властовия баланс, а служебното правителство, макар и назначавано по предложение на кандидата за служебен премиер, остава политически отговорно пред президента, а не пред Народното събрание. Те твърдят, че обратното виждане, обосновано от обвързания избор на президента, означава да се изключи всяка форма на политически контрол върху дейността на служебното правителство. В своето становище тримата съдии заявяват, че не може в парламентарна и демократична държава формата на управление да е обусловена от строго личното и неограничено усмотрение на държавния глава да назначи посочен от него за министър-председател.

„Субективното нежелание на един или друг държавен глава да отговаря за действията на служебно правителство, чийто премиер не е бил посочен по негово свободно и неограничено усмотрение, не е в състояние да въздейства върху духа и принципите на Основния закон в една демократична правова държава, които не допускат политически неотговорна изпълнителна власт“, посочват те.

По въпроса с двойното гражданство на депутатите, тримата съдии се позовават на практиката на Европейския съд по правата на човека и цитират делото Tănase срещу Молдова (№7/08), според което забраната лица с двойно гражданство да бъдат избирани за депутати нарушава чл. 3 от Протокол №1 към ЕКПЧ, чийто основен принцип е „свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло“. Конституционните съдии посочват, че това решение установява ясен и обвързващ България стандарт на закрила на основно право, което с това му съдържание е признато и в Конституцията.

Те изтъкват още, че ако човек с двойно гражданство бъде избран за народен представител, този резултат ще отразява волята на гражданите.

„В този смисъл именно възможността българските граждани свободно да изберат или не кандидат, притежаващ и друго гражданство, е проявление на свободната им воля при избиране на законодателното тяло“, посочват Джелепова, Влахов и Атанасова.

Виждането, че домовата книга и двойното гражданство на депутатите противоречат на основния закон и следва да бъдат обявени за невалидни, запазват Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова. Към техния „лагер“ сега са се присъединили назначените от президента проф. Сашо Пенов и Невин Фети.

Според съдия Пенов при приемането на разпоредбата не са взети предвид обсъжданията по време на изработването на Конституцията и съгласието при тях, че президентът трябва да има свободна преценка при назначаване на служебното правителство.

Той изтъква и хипотезите, при които в сегашното положение президентът може да бъде допълнително ограничен в избора на служебен премиер. Това вече се случи, когато част от посочените възможни служебни премиер отказаха да заемат поста. Пенов подчертава, че има хипотеза, в която и Народното събрание да бездейства при избора на хора за тези позиции при изтекъл техен мандат или освобождаването им от длъжност.

„Това поставя изпълнението на разпоредбата на чл. 99, ал. 5 в зависимост от различни неписани условия, което би довело до невъзможност да се осигури стабилно непрекъсваемо управление на изпълнителната власт“, заявява Пенов и напомня, че спрямо служебното правителство не може да се реализира политическа отговорност от парламента.

Невин Фети пък допълва, че с такава намеса в правомощията на държавния глава, Народното събрание запазва своята „жизнеспособност“, независимо от изчерпването на всички възможности за образуване на правителство.

„Това става за сметка на изземване на правомощия на президента, предоставени му по волята на Великото народно събрание, в което е постигнато съгласие държавният глава да назначава служебно правителство, без да бъде ограничаван в дискреционната си власт при определяне на неговия състав“, казва Фети.

Относно въпроса с гражданството, съдия Фети посочва, че изключването на възможността български граждани с двойно гражданство да бъдат избирани за депутати е „резултат от волята на Великото народно събрание да гарантира висш държавен интерес“.

Според нея въведената уседналост се явява компенсация на отстъплението от изискването за само българско гражданство на депутатите, но разпоредбата не създава яснота към кой момент трябва да се преценява продължителността на срока – към момента на регистрацията на кандидата или към момента на избора.

Източник: news.lex.bg