В началото на тази седмица Българската народна банка обяви неофициално, че очакваните данни на Евростат за резултатите на Бюджет 2024 година ще покажат, че той влиза в критерия за 3% дефицит за членство в еврозоната дори на т.нар. начислена основа. Това би трябвало да означава, че България ще покрие и това условие за членство и че пътят на страната ни към общия валутен съюз е открит.
През последните месеци обаче управляващите казваха, че състоянието на хазната е тревожно и че предишните правителства са харчили прекалено много и така са застрашили бъдещото ни приемане в зоната. Как е възможно тогава сега изведнъж всичко да е наред?
"Бюджетът за 2024 година е "масажиран", за да се вмъкне в дефицит от 3%", твърди финансовия журналист Стефан Антонов в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS.
По думите му управляващите са използвали счетоводни хватки, така че да гарантират, че числата ще излязат по правилния и удобен за нас начин.
"Българският метод за осчетоводяване на бюджета е прост. Той взема само това, което е разплатено. Ако постъпи фактура за самолети, да речем, и тя не бъде платена, то ние на практика на осчетоводяваме разход, нищо, че трябва все пак да го платим. Като прибавим и това, че може да играем с това какво точно наричаме публичен сектор, то можем да направим така, че разходите да се окажат по-малко от реалните. Това обаче е притеснително и не представя реалната картина", oбясни експертът.
По думите му, шансът България да влезе в еврозоната от началото на следващата година е по-голям от 50%, но и предупреди, че фискалното състояние на страната не отговаря на заявките и готовността на страната ни.
Стефан Антонов твърди и че правителството използва прекалено явно и често средствата от Фискалния резерв на страната и че към един момент в началото на настоящия месец средствата в него са били прекалено малко, за да отговарят на големината на българската икономика.
"Тревожното е, че в момента той е на ужасно ниско равнище. Към 4 април, той е в размер на около 5,9 млрд. лв. при положение, че той няма право да пада под 4,5 млрд. лв. А към 7 април държавата плати пенсиите за около 1-2 млрд. лв. И може да се окаже, че във вторник фискалният резерв е бил под изискуемия минимум. Макар че после с постъпленията от данъци той е попълнен отново", разказва експертът.
По думите му, добрата новина е, че засега не са използвани средства от т.нар. Сребърен фонд за пенсиите. Защо обаче е важно да не посягаме на тези средства във Фискалния резерв?
"Фискалният резерв е създаден като елемент на публичните финанси още през 1997 г. Това е ликвиден буфер на държавата, през който тогава е смятано, че може да се поеме проблем с изплащането на външния дълг. Сега е част от международните резерви на БНБ също така и като покритие на валутния борд", посочи още Антонов.
