Тъжен период на интриги, удари под кръста и политически вендети. Така бившият премиер на България Симеон Сакскобургготски определи опитите да бъде лишен от царските му имоти пред френското издание „Пари Мач“.
След завръщането си в България и триумфa на короната в изгнание, изглеждаше, че всичко се нарежда. Но десетилетията в странство и семейните имоти, върнати с указ, бързо се превърнаха в ябълка на раздора с политическата класа, която не можа да преглътне популярността на Царя.
Започнаха съдебни битки, забрани и манипулации, а държавата дори замрази приходите от 1600 хектара гори с мораториум.
„Загубихме много време и средства. Като всеки европейски гражданин, който защитава правата си, аз се обърнах към Европейския съд по правата на човека, който отсъди в моя полза срещу българската държава. Не исках пари, а просто да ми върнат къщата на баща ми и дядо ми“, заявява Сакскобургготски.
В крайна сметка, преди две години, окончателно съдебно решение признава имуществените права на царя и сестра му Мария-Луиза върху Врана и Царска Бистрица. Поради липса на документи за покупка, бъдещето на планинските хижи Ситняково и Саръгьол, построени от цар Фердинанд I върху земи, дарени от местните власти, остава неясно.
„Като си помисли човек за всичко, което прабаба ми Клементина е дала от личните си средства за изграждането на съвременна България. Тези дребнави спорове са просто нелепи“, смята Симеон Сакскобургготски.
„Под измамен предлог парламентът гласува шестнадесетгодишен мораториум върху горите, лишавайки ни от приходите от дървесината“, добави той. Като жест към софиянци, Сакскобургготски е дарил по-голямата част от парка Врана. Дворецът Врана от 2013 г. насам е превърнат в убежище на паметта и историята.
В така наречения “нов” дворец във Врана, построен между 1909 и 1914 г., посетителите могат да видят възстановеното бюро на царя, както и невероятната трапезария, направена от карелска бреза - подарък от Николай II на неговия кръщелник Борис по повод неговото пълнолетие през 1912 г.
Желанието на цар Симеон е в този реставриран дворец, вече отворен за обществеността, българите да могат да се докоснат до историята си и да им се напомни, че не всичко е започнало през 1946 г.
„Монархията беше очернена и изтрита от колективната памет“, добавя той.
„В ежедневието си чувствам симпатията на българите и никога не съм срещал враждебност, защото те разбират какво сме допринесли за развитието на страната.
Симеон в момента обитава стария дворец, който наподобява хижа и върху чиито стени все още се виждат следи от съюзническите бомбардировки през 1944 г. „Възстановихме сградата след войната, а след това в нея са живели и комунистически лидери“, уточнява той.
Салонът, където Сакскобургготски приема редицата дипломати и високопоставени гости, желаещи аудиенция, е украсен с картини на съвременни български художници и десетки семейни снимки.
„Когато станах премиер, спрях да изпълнявам функциите си на монарх, но с времето, а също и с влошаването на политическата ситуация, усещам, че съм се върнал към първоначалната си роля на “стария мъдър цар”, към когото хората обичат да се обръщат за съвет.
Моят капитал е моята възраст, опитът ми и услугите, които съм оказал на страната си, служейки й още от най-ранна възраст.
Хората ме питат за мнение, защото, като убеден демократ, изглеждам умерен в епоха, която страда от липса на нюанси.
Избягвам негативните чувства, защото те се отразяват на характера. Може да ме обвиняват във всичко, но не и в това, че съм се възползвал от публични средства или от положението си. Мога да спя спокойно и с чиста съвест. Когато бях дете, това да бъдеш цар се изразяваше единствено в задължения. Хората виждат привилегиите, но не виждат жертвите, нито безсънните нощи заради тежката морална отговорност.
Сакскобургготски иска да реабилитира името на своя баща, направил всичко възможно, за да спаси българските евреи от депортация
Днес, Симеон II се ангажира с това да реабилитира миналото на своето семейство, като започва с баща си, който неуморно се е борил за спасяването на българските евреи от депортация, противопоставяйки се на Хитлер, който никога не му е простил. Той също така мисли за бъдещето, въплътено в неговия внук Борис.
„Той ще бъде пазител на короната, носител на пламъка на традицията и основните ценности на монархията“, посочи бившият премиер на България. Симеон II e радостен, че Симеон-Хасан, син на единствената му дъщеря, княгина Калина, и испанския изследовател Китин Муньос, се е ориентирал към военна кариера.