България въведе правилата за облагане с глобален минимален данък на големите мултинационални и национални групи предприятия в самия край на 2023 г. Това се случи след традиционните за българския законодателен процес дълго забавяне, липса на открито публично обсъждане и промени в гласуваните текстове „на коляно“ в последния момент. Това се казва в анализ на Експертния клуб за икономика и политика.

Темата остана скрита от широката общественост, от една страна, под маската на поредните изисквания, наложени на България от ЕС. От друга страна, въвеждането на такъв допълнителен данък се привидя като добра възможност за събиране на допълнителни бюджетни приходи чрез инструментариума на националния допълнителен данък, пишат още експертите.

Според тях, това ударно и недиалогично въвеждане на глобалния минимален данък бе водено от разбирането, че корпоративното данъчно облагане в България е много ниско. По тази причина бе решено, че не само България трябва да въведе национален допълнителен данък, но и не трябва да се прилагат предвидените както от разработките на ОИСР по проекта Pillar Two, така и от Европейската директива облекчения.

"Предположението за ниското корпоративно данъчно облагане в България е мит, а страната ни е единствената (!) страна в ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, без да предостави предвидените за тази цел облекчения и изключения", се казва в анализа.

Какви са проблемите?

В България битува погрешното схващане, че ефективното облагане на бизнеса у нас е ниско – в глобален мащаб 54% от печалбите на големите мултинационални групи се облагат с ефективна данъчна ставка, по-ниска от 10%.

България е единствената държава в ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, но не е позволила пълното облекчение за съществена стопанска дейност.

България е единствената държава в ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, но не е приела изключението за по-дребни случаи „de minimis“.

Всички 18 държави от ЕС, които вече са въвели 15%-ния данък, са предвидили облекчения за съществена стопанска дейност или изключението за по-дребни случаи „de minimis“, но не и нашата страна. Отделно балтийските държави, Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър са отложили имплементирането на правилата за глобалния данък с 6 години.

Така страната ни е поставена в неизгодна ситуация по отношение привличането на чуждестранни инвестиции и стимулирането на водещите български индустриални групи към международно разрастване.

Какво може да се направи?

Все още не е късно допуснатите грешки в имплементирането на глобалния минимален данък в България да се поправят чрез кратка промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. Дали това ще стане, зависи от депутатите в новия парламент, които ще бъдат избрани на 9 юни.