Възможно ли е да пребият теб и близките ти, да ви пребият жестоко? А после да те осъдят за заплаха с убийство? При това два пъти. Да, възможно е. Звучи абсурдно, но е факт. Мъж е осъден, че е заплашил своите биячи. Той е дребен пенсионер, те едри момчета в разцвета на силите си.
Това са детайли от една истинска, за съжаление твърде реална история. Тази история се разиграва в радомирско и Перник. В нея има отказ от правосъдие, има полицаи които отказват да си гледат работата. Служители на реда, които отказват да приложат закона по отношение на свой колега от жандармерията. Има и спонсор на политически партии. Той най – често е в ролята на „неизвестния извършител" .
Това е една история за земя, за конфликта между Георги Бальов и крупния бизнесмен Георги Милев. Последния спонсор на Георги Първанов, АБВ и ГЕРБ. Сочен е за крайно влиятелен в района на Перник. Когато МВР открива крупни насаждения от канабис в арендувани от него земи, решават че Милев няма общо с тези растения, защото следите от гумите наоколо не са от тракторите, които са на негово име. Така свършва тази кратка история от преди 5 – 6 години. Милев е сочен за близък приятел на директора на ОДП Перник Валентин Бучински и с началника му Георги Костов. Според публикации в медиите, дори е имало срещите между Костов и Милев, за да бъдат решени определени кадрови въпроси за територията на ОДП Перник. Нашата история обаче е различна. Тя започва във село Владимир, община Радомир. В същото землище, където е открит канабиса.
Сагата Владимир
На 11 май 2008 година фамилия Бальови са пребити жестоко в стопанския двор на някогашното ТКЗС – то в селото. Първият, който е нападнат и бит е Димчо Георгиев Ботев – син на Георги и Йорданка Бальови. Мъжът тъкмо е завършил сержантското училище в Пазарджик и вече е назначен в жандармерията. Семейството има крави и ги пасе в стопанския двор на бившия кооператив. Георги казва на сина си да прибере животните от поляната. Докато е там мепознат мъж го заговаря в двора. Изневиделица изскачат още трима и обграждат жандармериста. Обвиняват го, че някога, някъде е стрелял с флоберка по тяхно куче и започват да го бият. Димчо обаче не притежава флоберката, а въздушна пушка и никога не е стреля с нея по кучета. Саморазправата с Димчо продължава около час. Той е удрян, блъскан, ритан и обиждан.
По случайност съседка минава покрай оградата на двора и вижда случващото се. Бързо вика семейството му. За да му покажат, че е неспособен да противодейства на нападението, жандармеристът е оставен от нападателите си да се обади на 166. Димчо се убеждава, че никой не желае да реагира на сигнала. Униформените пристигат на местопроизшествието, но след повече от час след обаждането. Обясняват, че нямали гориво. Преди тях обаче в двора пристига Георги – бащата на бития жандармерист. Той се опитва да помогне на сина си. А след него в двора на ТКЗС – то идва и майка му. Двамата старци също са жестоко бити. Йорданка е ритана, докато лежи на земята и после повече от месец отхрачва кръв. Счупени е и безименния пръст на дясната й ръка. Димчо излиза от побоя с тежки кръвонасядания, синини и скъсани кръстни коленни връзки на лявото коляно. Георги също тежко пострадал, но след преживения стрес отказва да си извади медицинско и запада в апатия и депресия.
От кого всъщност са бити семейство Бальови? Извършителите на побоя са Георги Димитров Първанов, синовете му Ивайло и Димитър и Веселин Михайлов Василев. По това време Георги Първанов е изпълнителен Директор на Агропетрол в Драгичево. Двамата му синове пък са регистрирани, като земеделски производители. Веселин работи при тях, като тракторист. И той обаче е регистриран земеделски производител. На практика Георги Първанов работи за Георги Костадинов Милев – крупен пернишки бизнесмен, собственик на Петрол Драгичево ЕООД, арендатор на няколко хиляди декара земя в землищата на селата Владимир и Долна Диканя, съдружник на Ковачки в пернишките мини и спонсор на президента Георги Първанов – Гоце.
Защо e бито семейството?
Дворът, в който са бити е наследствен имот на Георги, който той не успява да си реституира. Те са пребити 3 дни преди крайния срок за възстановяването на имота. Семейството е в процедура по връщането на парцела от близо 9 декара, но когато са пребити преустановяват да коментират темата. Милев е наел повечето парцели около стопанския двор и самият двор, към който Георги има претенции. Наемът, който бизнесмена плаща е 300 лева на година. На практика Милев използва стопанските сгради в двора, като складове. Ако обаче Георги Бальов си възстанови собствеността, ситуацията би се променила радикално и Милев би бил принуден на напусне имота. Това е повече от основателен повод за саморазправата.
„Компетентните органи" определено „съдействат" на президентския спонсор. Когато полицията се появява най – сетне на местопроизшествието, задържат двама от биячите и Димчо Ботев за разпит. Когато проверката по случая започва, от РПУ Радомир „пропускат" да изискат записите от охранителните камери, инсталирани в стопанския двор. Пред полицаите Геогрги Димитров Първанов декларира, че е снимал с телефона си побоя и „предупреждава" битите да внимават какво говорят. И Димитър Димитров също снима престъплението с GSM-a си. Радомирските полицаи обаче „пропускат" да изземат и апаратите, докато записите са в тях. Въобще пропуските валят.
В показанията си нападателите твърдят, че битите са дошли в двора пияни, а преди това са се били по между си в стопанския двор, после нападнали тях. Свидетелката Копринка Жаблянова, която вика семейството на Димо обаче опровергава твърдението. Потърпевшите искат да им се вземат проби за алкохол, както и от нападателите им, но МВР и това отказва.
Докато Димо е в РПУ Радомир и дава показания, инспектор Романов му съобщава, че ще му образуват гражданско дело, за несъстоялата се стрелба по кучето на Агропетрол Драгичево. Убеждава го, че трябва да плати 800 лева и всичко щяло да приключи. Мъжът обаче отхвърля предложението на Романов. Очаквано, в тази ситуация не се прави и експертиза на кучето. Тя би трябвло да установи простреляно ли е то и ако да къде. Ден след инцидента, Димчо подава сигнал до жандармерията. В него обяснява за побоя и за предстоящите му 9 месеца болнични. Службата започва насрещна проверка на случая. Инспектор Диков води вътрешното разследване, то не установява нарушения от страна на жандармериста.
Полицай Иван Александров Минев, който се отзовава с колегите си на сигнала за побой свидетелства в Радомир, че когато пристигнали на място Димчо, който към онзи момент вече е със скъсани връзки на коляното, в следствие на побоя е ритал по оградата на стопанския двор и заплашвал. Погледнато от чисто анатомична гледна точка, това е невъзможно. При подобна травма коляното отича мигновено и се увеличава поне още веднъж.
По късно, по време на дело след граждански иск на Димчо срещу четиримата извършители на побоя униформения се самоопровергава. Пред съда полицай Иван Минев се отказва от показанията, дадени в деня на инцидента. Пред съда той твърди, че Димчо лежал на земята и не е можел да стане на крака. Помнел, че се оплаквал от болки в краката.
Въпреки че с първите си показания Минев очевидно обслужва интересите на биячите и на практика събитията, които той описва просто няма как да се случат, той не е подведен под отговорност, нито започва вътрешно разследване срещу него.
Какво прави прокуратурата по случая?
Няколко дни след побоя, жертвите без Георги, посещават съдебен лекар и си вадят медицински свидетелства. Подават официална жалба до районната прокуратура в Радомир. По случая е образувано досъдебно производство 241/2008 г. и е повдигнато обвинение на Димитър Димитров за нанасяне на средна телесна повреда. След около 3 месеца обаче в стопанския двор се „появява" обръщателен плуг и един съмнителен свидетел – охранителя на двора Йордан Маджарски си „спомня", че Димо си е ударил капачката на коляното в новопоявилия се плуг. В следствие на новите показания наказателното производство срещу Димитър е спряно и прекратено. Започва ново разследване, този път срещу неизвестен извършите. Както вече казахме, полицията не иззема записите от охранителните камери на моментна и после „неочаквано" се оказва, че по време на боя камерите не работели. На практика случаят с това разследването в Радомир приключва. Потърпевшите подават серия жалби за удължаване сроковете на разследването и събиране на нови доказателства, но всичко е на халос.
