Петър Петров, първи механик на „Коста Конкордия“ и Европеец на годината: Морското спасяване трябва да е приоритет на държавно ниво

Петър Петров е на 40 години, женен с две деца. Първи механик на потъналия в началото на януари круизен кораб „Коста конкордия“. При инцидента заедно с малък екипаж и спасителна лодка успява да евакуира 450 пътника. Предложен е за наградата „Европеец на годината“ от евродепутата Кристиян Вигенин. Подкрепен е от всички български представители в Европарламента. Наградата инж. Петров получи в сградата на Народното събрание в присъствието на председателя на парламента Цецка Цачева и еврокомисаря Кристалина Георгиева.


- Господин Петров, имаше ли някакви нотки на страх, докато спасявахте хората от „Коста конкордия“? Кога ви беше най-тежко?
 - Не бих казал че се страхувах, това не ми е първият случай на кризисна ситуация. Просто се наложи да реагирам адекватно и аз го направих. Единственият страх, който изпитвах, бе за хората на кораба. Страх да не почна да виждам пътниците да загиват, а аз да не мога да им помогна. Защото аз съм част от компанията и нося отговорност за тяхната сигурност. Честно казано най-тежко ми беше когато видях едно американско семейство – мъж, жена и малко дете, за които нямаше място в нито една от лодките. Представих си, че това можеше да съм аз със семейството си. Направих и невъзможното, обаче успях да ги кача.

 - Търсихте ли обезщетение от компанията – собственик?
 - Не, не съм и нямам намерение да търся. Единствената тяхна грешка бе, че са наели този капитан. Компанията беше изключително коректна към екипажа и ни изплати всичко, което ни дължеше. И то при положение, че понесоха много тежки загуби, както и обезщетения, които тепърва трябва да изплащат. Компенсацията за мен беше, че пихме по едно кафе с ръководството и си поговорихме по човешки. Не мога и да искам по-добра компенсация.

 - Как ще коментирате доклада, който бе изготвен от италианските специалисти, с който се опитват да прехвърлят част от вината на Вас? Например, че не сте могли да комуникирате с капитана?
 - Аз на кораба не съм главен механик, а първи механик, а той е човекът който е под прякото ръководство на капитана. Фирмата, която ме е наела е преценила моите комуникативни възможности. Плюс това капитанът на Коста Конкордия говори перфектен английски, тоест ако ми даде някое разпореждане на италиански и аз не го разбера, няма да има проблем, когато ми го повтори на английски. Така че комуникацията бе абсолютно нормална. Друго – в този доклад се прокарва една идея, че след като си италианец си безгрешен, а след като не си – може да ти се прехвърли цялата отговорност.

 - Има ли връзка фактът че както вие, така и капитан Гаргов, и други български капитани, които през тази година поеха инициативата при морски кризи, сте и спасители – доброволци?
 - Ние сме членове на доброволческата организация „Булсар“, понеже милеем за морската идея, искаме България да бъде не само крайбрежна, но и морска държава. Участието в подобна организация означава, че знам, че има кой да застане зад нас в критични моменти. В това виждам нови полета за развитие. Морските лица трябва да комуникират помежду си. Морският бизнес е така – не можеш да се завреш сам в един ъгъл и да се развиваш. Когато сме заедно, ние виждаме какви са измененията на изискванията на международно ниво. В момента морските организации са малко, никой не им помага и се броят на пръстите на едната ръка. Благодарение на това България се превръща от морска в крайбрежна държава и това е много жалко.

 - Ако подобен инцидент се бе случил в български териториални води, какво би се случило реално?
 - Ами там въпросът е неясен, понеже у нас спасяването е на ниско ниво. Кой ще излезе да спасява без пари? Има разни частни влекачи, които първо питат дали имаш сто хиляди и тогава могат да се задействат. Морското спасяване трябва да е приоритет на държавно ниво защото нашето крайбрежие става все по-интересно за круизните компании. Най-големите оператори откриват вече линии в Черно море. За да има изгода държавата ни от постоянни посещения, тя трябва да гарантира на големите круизни компании, а и не само на тях, че посещенията на българските брегове са безопасни. Затова трябва да се акцентира върху държавното участие в бспасителната дейност.

 - Кога беше за Вас последният сериозен инцидент преди „Коста конкордия“?
 - Мисля че преди две години, когато избухна голям пожар на кораба, на който бях главен механик. За щастие успях да задействам противопожарната система и потушихме огъня. После дойде влекач и ни изтегли до пристанището.

 - Как реагира на такива инциденти вашето семейство? Съпругата ви не поиска ли да се откажете от професията?
 - Ами тя е типична моряшка съпруга. С течение на времето свикна, че ме няма дълго време и че съществуват определени рисково. Даже бих казал, че моряшките съпруги в много отношения стават по-смели и от нас. А иначе синовете ми са малки, но един ден като пораснат ще им показвам наградата и ще има за какво да им разказвам.

Станете почитател на Класа