Александра Георгиева Контролът над небанковите финансови институции ще бъде затегнат, като ще се въведат по-строги изисквания към мениджмънта на компаниите, произхода на средствата им и др. Това съобщи вчера Румен Стоянов, подуправител на Българската народна банка (БНБ) и директор на дирекция „Банков надзор“ в централния трезор. Промените се налагат във връзка с въвеждането на Директивата за потребителския кредит, приета от Европейския парламент на 16 януари тази година. В момента над 400 институции у нас предлагат освен лизинг и потребителски кредити, като досегашното законодателство не дава възможност да се филтрира мениджмънтът им. За тези компании ще се въведе регистрационен режим под условие, който ще е вид опростен квазилицензионен режим. Той ще изисква определена степен на квалификация на управата им, доказване на произхода на средствата с цел да се предотврати пране на пари, както и по-строго наблюдение на дейността им. Сега те представят отчети на надзорните органи, но не е ясно колко са клиентите им, нито обемът на отпусканите кредити, обясни още Стоянов. Евродирективата трябва да бъде транспонирана до 2 години в законодателствата на всички страни от ЕС. Тя въвежда минимални изисквания за информиране от страна на финансовите институции, за изчисляването на годишния лихвен процент и правото на предсрочно погасяване. Директивата засяга потребителски заеми с размер от 200 до 75 000 евро за срок над един месец. Предвижда 14-дневен период, в който клиентите могат да се откажат без санкции от кредита, както и лимит на таксата за предсрочното му погасяване. При заеми над 10 000 евро таксата не може да бъде повече от 0,5%, ако остава по-малко от година от срока им, или повече от 1%, ако остава над 1 година. За по-малки кредити всяка държава ще реши самостоятелно как ще се процедира при предсрочното им погасяване. След въвеждането на директивата ще се разшири възможността и за трансгранично отпускане на кредити. Всеки гражданин на страна - членка на ЕС, ще може да тегли заем от която и да е институция в рамките на съюза. Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк: Злоупотреби с директивата могат да оскъпят кредитите Г-н Хампарцумян, как ще се отрази на финансовия пазар въвеждането на Директивата за потребителския кредит у нас? - Въвеждането на тази директива технически няма да бъде проблем, тъй като БНБ и парламентът отхвърлиха доста работа и са добре тренирани и още топли от гледна точка на прилагането на европейското законодателство в България. Това, което е важно, е как на практика ще се осъществи прилагането й. Директивата разширява значително правата на българския потребител. Те трябва да бъдат използвани разумно и да не се стигне до някакъв вид злоупотреба, която да увеличи разходите на банките и да се отрази на цената на финансовите услуги като цяло. Какви злоупотреби биха могли да възникнат? - Например, във връзка с 14-дневния срок, в който кредитът може да бъде отказан от потребителя. У нас има 35 банки. Някой клиент може да отиде в 20 банки и да ги накара да работят върху отпускането на заем. Накрая той ще го изтегли само от една тях и тя ще получи доход от него, а останалите 19 – не. Това означава, че разходите на банковата система по този кредит са 20 пъти по-високи, отколкото в среда, където това не може да се случи. Как ще коментирате нарастващия дял на необслужените кредити у нас? - Далече сме от опасни нива за цялата система. Не познавам обаче състоянието на отделните банки по този показател. Важно е какъв ще бъде този показател, ако икономиката забави растежа си и като цяло банковата система започне да расте с по-ниски темпове. Тогава това ще даде представа за нашия пазар кое е разумно и кое – опасно.