Николай Нейчев През последните години взаимните фондове (инвестиционни дружества от отворен тип и договорни фондове) се оказаха изключително привлекателен метод за доходоносни вложения от страна на мнозина малки и не толкова малки инвеститори и успяха да фокусират вниманието върху себе си. В България в момента действат повече от 30 финансови компании, които се занимават с тази дейност, като по-големите от тях управляват активи за над 5 милиона лева. Взаимните фондове, които, макар и да не гарантират пълно възвръщане на вложените средства, обичайно имат предимството да регистрират по-динамични печалби за клиентите си от банковите влогове. Наред с бързоразвиващата се икономика на страната и изпреварващия я ръст на фондовия пазар те отбелязаха значителна доходност през последните няколко години. Някои от фондовете успяха да добавят над 100% към стойността на инвестираните в тях активи, преди положителният тренд да се обърне миналата есен, когато бе отбелязан срив на Българската фондова борса. Паниката обхвана инвеститорите По-малките инвеститори се изплашиха от тази тенденция. Цифрите в процентно изражение, разпространявани от медиите, всяха паника сред участниците на пазара и те реагираха, като започнаха да изкупуват обратно дяловете си. Резултатът от тези събития доведе до първия по-сериозен и продължителен спад в акциите на договорните фондове. Той се запази в продължение на четири месеца и достигна своята кулминация през януари, когато дяловете им отбелязаха среден спад от 8,7%. Тези значителни загуби поставиха няколко генерални въпроса пред инвеститорите – дали е време за отдръпване от фондовия пазар и кога може да се очаква обръщане на кривата? Основните причини, които съвпаднаха по време и така доведоха до този срив, са няколко според анализаторите. Най-голяма популярност придоби фактът, че очевидно Българската фондова борса все повече се открива към външните пазари, поради което и става зависима от тях. Опасенията от рецесия и ипотечната криза в САЩ, които постепенно повлияха на фондовите резултати по целия свят, накараха голяма част от външните инвеститори да побързат да обърнат активите си в кеш. В подобни случаи практиката при глобалните инвеститори е най-напред да изтеглят акциите си в страните с развиващи се икономики, сред които е и България. Това обясни Валентина Тончева, изпълнителен директор на „Маркет фонд мениджмънт“, една от компаниите с най-висок ръст за последните 12 месеца. Последвалите занижения на борсата предизвикаха съмнения у местните инвеститори, голяма част от които решиха да се оттеглят от пазара, като допълнително увеличиха инерцията в негативните резултати. Като трети фактор може да се посочи и сравнително ниската ликвидност на Българската фондова борса, която не притежава някои финансови инструменти като деривати. Те биха могли да спомогнат за избягването на резките спадове, смята Ивайло Стоянов, брокерен консултант от финансова група „Капман“. Сривът е само корекция на борсата Той обясни, че сегашната корекция е очаквано и нормално явление вследствие на почти постоянния тригодишен ръст на борсата и може да се възприеме като обичайно „отдъхване на пазара“. Освен от гореизброените причини спадът на борсата е провокиран и от желанието на по-голямата част от инвеститорите да приберат част от заработените дивиденти. Настоящите негативни процеси трябва да се считат за нормален период на корекция на пазара, заяви Росица Евтимова, ръководител на отдела за връзки с обществеността на Комисията за финансов надзор. Спадовете и ръстовете на финансовата борса трябва да се разглеждат не толкова като еднопосочни процеси, а като част от обичайното циклично поведение на пазара. Наред с отворената и развиваща се характеристика на българската икономика е само въпрос на време взаимните фондове отново да започнат да генерират печалби според Гено Тонев, инвестиционен консултант от „Маркет фонд мениджмънт“. Инвеститорите обаче трябва да имат ясна преценка за процесите на пазара и поне средносрочна програма за развитие от една до три години на техните вложения, добави той. Ако трябва да се търси конкретно събитие, което да се свърже с евентуално положително обръщане на кривата на пазарите отново нагоре, то това може да бъде публикуването на годишните отчети на финансовите компании. Повечето от тях ще регистрират добри резултати, обясни Десислава Калискова, експерт от „Капман“. Оповестяването на някои от тях засега не доведе до особено осезаеми промени поради така наречената инерция на пазара, която не позволява рязкото изменение на тенденциите. Към това трябва да се прибави и предпазливостта на чуждестранните инвеститори, които все още изпитват затруднения от нестабилността на глобалните фондови борси. Въпреки това се очаква делът на външните инвеститори на БФБ да се увеличава все по-уверено и заедно със засилващото се влияние на световните трендове у нас е необратим процес, каза още Росица Евтимова. Този необратим процес не трябва да се счита за единствена причина за спада, припомни Ивайло Стоянов. Финансовите пазари ще растат Като цяло брокерите са настроени положително за средносрочното развитие на българските взаимни фондове. По-голямата част от тях демонстрират увереност в икономическото развитие на родните предприятия и инвестират предимно и единствено в български компании. „У нас все още има незаети ниши, които гарантират стабилно икономическо развитие, а оттам и ръст на финансовите пазари,“ отбеляза още Гено Тонев. Местните инвеститори трябва да имат търпение и решимост за участието си на борсата, а брокерите на взаимните фондове ще гарантират с тяхната професионална преценка възвращаемостта на вложенията им, прибави Ивайло Стоянов.