Осем страни - членки на ЕС, сред които и България, протестираха в писмо до Европейската комисия срещу плановете й за разделяне на енергийните гиганти – т. нар. план за разопаковане, съобщава Euobserver. Писмото до комисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс изразява съмнения относно законността, възможността, пропорционалността и ефективността на плановете на Брюксел. ЕК иска да раздели големите енергийни компании на фирми за производство и за доставка с мотива, че това ще даде по-големи възможности на нови компании за достъп до пазара и за конкуренция. Съпротивата не стихва От началото на либерализацията на европейския енергиен пазар действията на ЕК предизвикаха силна съпротива в някои страни, особено в Германия и Франция, в които се намират енергийните гиганти E.ON и EDF. Срещу тях се обяви и руската „Газпром“, тъй като планът на Брюксел предвижда, че ако външна за ЕС компания иска да придобие енергийни активи в общността, трябва да осигури на реципрочна основа достъп на европейски фирми до своите активи. В Русия тази мярка стана известна като „анти-Газпром“ и Москва даде да се разбере, че подобно отношение е дискриминационно. Германия и Франция са главните подбудители на писмото до Пиебалгс, подписано и от министри от Австрия, България, Гърция, Латвия, Люксембург и Словакия. Според писмото плановете за либерализация на енергийния пазар „не са съвместими с конституционните закони и свободното движение на капитали". Освен това в него се казва, че плановете „не са достатъчен и правилен инструмент за допълнителното отваряне на европейските пазари на газ и електричество". Алтернативата, която се предлага, е енергийните компании да запазят контрола си върху производството и преносните мрежи, но управлението им да се раздели. Апетитът на „Газпром“ по-голям от инвестициите Междувременно зам.-директорът на Международната енергийна агенция Уилям Ремзи предупреди ЕС да следи отблизо стратегията на „Газпром“, съобщава Thomson Financial от Брюксел. Резми е напомнил, че в бюджета на газовия гигант за 2008 г. се предвиждат $20 млрд. за разширяване на капацитета и още $9 млрд. за придобивки на чужди активи. Според прогнозите през 2030 г. 70% от енергийните суровини в Европа ще са от внос, а това засилва позициите на „Газпром“. „Газпром“ очевидно се е фокусирал върху поглъщания на компании и активи, а не в инвестиции за улесняване на газовите доставки до клиентите, твърди Рамзи. По тази причина ЕС трябва да внимава за неговите стратегии, в противен случай правото на глас може да бъде отнето от общността.