Мая Георгиева започва работа в Първа инвестиционна банка през 1995 г. като директор международен отдел. През 1998 г. е назначена за изпълнителен директор на ПИБ. Преди постъпването си на работа в ПИБ тя е заместник генерален директор, отговарящ за паричните пазари в Банка за земеделски кредит. Преди това работи 19 години в БНБ и има значителен опит в международното банкиране. Последният пост, който заема в БНБ, е началник отдел „Платежен баланс“. Има магистърска степен по макроикономика от УНСС, специализира международни разплащания в Международния валутен фонд и следдипломна квалификация по банково дело. През 2001 г. е номинирана за "Банкер на годината". Освен позицията, която заема в ПИБ, тя е председател на Надзорния съвет на картовия център CaSys International в Скопие, председател на Съвета на директорите на Дайнърс клуб България и член на Управителния съвет на Първа инвестиционна банка - Албания, Тирана.

---

- Г-жо Георгиева, световната финансова и икономическа криза в Европа отшумява, у нас обаче е все още на дневен ред. Как изглеждат перспективите пред България днес?
- Свидетели сме на стабилизационни процеси в Европа и в САЩ – все повече на световните финансови пазари се възстановява доверието между инвеститорите. Тези процеси ще дадат своето отражение и у нас и смятам, че кризата ще отшуми постепенно. За щастие, българската икономика се влияе от процесите в Европа не само в негативен план, но и в положителен, затова аз съм оптимист. Трябва да отбележим, че България може да се похвали със стабилност в банковата система, която е добре капитализирана и високо ликвидна.

- Правителството вече обяви своите антикризисни мерки и актуализацията на бюджета. Как бихте ги коментирали?
- Антикризисните мерки, целящи стабилизирането на бизнес климата у нас, са от съществено значение за възстановяване на икономиката. Предприетите мерки от страна на правителството дават вече резултат и ние наблюдаваме една засилена бизнес активност, подновен интерес към кредитните програми на банките, което означава нормализиран ритъм в дейността на банковия сектор в подкрепа на бизнеса. Подкрепяме идеята за балансиран бюджет, още повече че това е целта на всички държави от ЕС.

- Статистиката на БНБ показва, че спестяванията на гражданите имат сериозен ръст в последната година. Това нормална тенденция ли е във време на криза? И докога ще продължи?
- Напълно нормална тенденция. Това показва високото доверие в банковите институции и в банковия сектор като цяло. От една страна, хората със спестявания се отдръпнаха от инвестициите на борсата, а от друга, е свързано с факта, че в условия на криза хората стават по-пестеливи и предпазливи в разходите си. Същевременно банките предложиха много атрактивни и гъвкави депозитни продукти, които гарантират висока доходност и сигурност на вложението. Първа инвестиционна банка е лидер в продажбите на инвестиционно злато и ние отчитаме засилен интерес на клиентите към злато и други благородни метали.

- От няколко месеца насам лихвите по депозити се понижават с много по-бърза скорост от тези на кредитите. Каква е причината тенденцията да се промени, защото в началото на кризата лихвите по кредити скочиха по-бързо от тези по депозити?
- В променените пазарни условия на финансова и икономическа криза, на които станахме свидетели от края на 2007 година, кредитирането бе със значително по-висок рисков коефициент, който е компонента на цената на кредита. Атрактивните условия по депозитите също имат своето логично обяснение – при невъзможност банките да се финансират на външните пазари е нормално да се обърнат към вътрешния пазар.

- Как ще се движат според вас цените на кредита и обемите през тази година?
- Според нас 2010-а ще е годината на кредитирането. Към днешна дата банковата система натрупа значителна ликвидност, която с цел повишаване на ефективността, следва да се насочи към кредитирането. А това, при наличието на стабилна макрорамка, определя лихвените нива по кредитите да тръгнат плавно надолу. В момента ПИБ предлага едни наистина конкурентни условия за кредитиране особено за микро, малък и среден бизнес на нива около 7-8% в евро, като по този начин засвидетелстваме подкрепата си на бизнеса за едно успешно партньорство. Още от началото на тази година предложихме и доста гъвкави условия при потребителското кредитиране на граждани, като намалихме годишните лихви с 2%. За кредитите, обезпечени с ипотека, предложихме едно от най-ниските нива на годишен процент на разходите и годишна лихва от 7,8 на сто в евро. Към всичко това предлагаме и безплатна за клиентите застраховка „Имот” за целия период на кредита.

- Депутати предложиха БНБ да регулира лихвите и да въведе таван върху тях. Възможна ли е такава мярка и как ще се отрази на кредитирането?
- Ние сме в условията на пазарна икономика, нивата на лихвите се определят от търсенето и предлагането, най-добрият регулатор на пазара е конкуренцията, а парите са стока като всяка друга. Банковият пазар е добре развит и предлага най-разнообразни варианти на кредитиране, а клиентите са добре информирани и обичайно правят своя избор след сериозно проучване.

- Нивата на необслужваните заеми продължават да се покачват макар и с по-бавни темпове. Според вас стигна ли се вече до техния пик и какви са очакванията ви до края на годината?
- В сравнение с европейските пазари у нас нивата на необслужваните заеми са по-ниски, но в момент на световна икономическа криза е нормално да има кредити със затруднение в обслужването, както и трудно събираеми и несъбираеми кредити. БНБ своевременно предприе редица адекватни мерки, променяйки съответните наредби, в резултат на което всички банки успешно прилагат различни схеми за разсрочване и преструктуриране на задълженията на кредитополучателите. Икономическата и финансовата криза е в резултат на наслояване на много фактори, един от които е психологическият, затова не трябва да се създава излишно напрежение, говорейки непрекъснато за лоши кредити.

- Преди няколко месеца агенции за недвижими имоти обявиха, че през тази година банките ще изкарат на пазара много загубени ипотекирани имоти - можем ли да очакваме това да се превърне в тенденция?
- Дългогодишният ни опит показва, че българинът е много дисциплиниран по отношение на изплащането на заем, ползван за покупка на жилище. При затруднение в погасяването на задълженията по жилищните кредити има различни варианти и стъпки за решаване на проблема, преди да се стигне до предлагането на даден имот на пазара. Клиентите трябва да знаят, че в лицето на обслужващата ги банка имат партньор в решаването на подобни проблеми.

- Експертите смятат, че един от водещите двигатели на икономиката се очаква да бъдат еврофондовете. Според вас готови ли са фирмите у нас да представят добри проекти?
- Важното е, че ние, банките, сме готови да подкрепим европроектите с кредитиране. Много от тях изискват съфинансиране от страна на кандидата и тук ние можем да бъдем полезни. През март ПИБ предложи на своите клиенти “Инвестиционен кредит, гарантиран от Националния гаранционен фонд”. Продуктът осигурява дългосрочно кредитиране за малките и средните предприятия за различни инвестиционни проекти, в това число закупуване, изграждане на нови или реновиране на съществуващи търговски площи, производствени бази и офис помещения, покупка на машини, съоръжения, оборудване и транспортни средства.

- Тази година за 13-и път се провежда конкурсът «Банка на годината». Какво е вашето мнение за него и за критериите, използвани за определяне на победителите?
- Тези награди са добър стимул за нас, банкерите, непрекъснато да повишаваме качеството на своите продукти и услуги. Категорично имаме нужда от такава външна и обективна оценка на нашата работа. ПИБ е печелила приза „Банка на годината”, а след това 4 пъти сме избирани за „Банка на клиента”, отличие, присъждано чрез гласуване от клиентите на банковите институции, което го прави изключително ценно за нас. Тези банкови награди са голяма чест за всяка една банка и използвам случая да поздравя всички номинирани колеги и да им пожелая успех.


Интервюто взе Людмила Куюмджиева