Красимир Гумнишки Мениджър кредитни консултанти на специализираното дружество за бизнес ипотечни кредити «Кредитекс». Все повече хора у нас кандидатстват за кредити. Въпреки огромното количество информация по темата обаче все още битуват редица погрешни представи за това как протича цялата процедура. I. Заблуди, свързани с процеса на кандидатстване и получаване на кредит Заблуда 1: Условията по всички кредити са еднакви С ТЕЗИ ОТ БИЛБОРДА на улицата Реалност: Понякога неправилно клиентите предполагат, че щом от една кредитираща институция рекламират кредити за определена цел при едни условия, автоматично следва, че тези условия са валидни за всички видове кредити. Условията по всеки кредит са толкова различни, колкото различни са нуждите на всеки клиент. Заблуда 2: за да получиш кредит, трябва да отидеш при кредитора. Реалност: Все повече стават финансовите институции, които стигат до дома или до офиса на клиента. Увеличават се бизнес ипотечните заеми, отпускани от кредитни консултанти, когато това ще е свързано с по-голямо удобство за клиентите. Над 1/3 от всички заеми към „Кредитекс” са отпуснати именно от мобилните ни кредитни консултанти. Заблуда 3: Колкото по-голям е срокът на кредита, толкова повече се връща накрая. Реалност: Често хората неправилно сумират вноските по погасителния план на кредита и закономерно виждат, че колкото е по-голям срокът, толкова повече пари връщат по кредита. Това обаче не означава, че кредитът е по-скъп, както се заблуждават някои клиенти. Ако бизнесмен изтегли 2-годишен ипотечен кредит от 100 000 лв. с годишна лихва 8%, в края на срока той ще върне 108 545 лв. - 100 000 лв. главница и 8545 лв. лихва. Ако вземе същата сума със същата лихва, но за срок от 20 години – след 20 години ще върне общо 200 746 лв. Често хората казват „връщам двойно” и се плашат, въпреки че кредитът не е по-скъп като цена на парите. Истината е, че в единия случай погасителните вноски са от порядъка на 4530 лева месечно, а в другия – само 840 лева. И в двата случая цялата сума на кредита влиза в оборота на бизнеса веднага! Вече имаме доста случаи, в които собственици на малък и среден бизнес теглят кредити с по-дълъг срок. Те съзнават, че при дългосрочните кредити всяка година могат да „спестяват” от по-малките вноски средства, които да инвестират обратно в развитието на бизнеса си. При нас например кандидатства за кредит семейна фирма от Варна, която се занимаваше с печат и предпечат. М.г. те бяха закупили сграда, която използват за офис, а тази година им беше нужна нова сграда, в която да „поместят” печатницата си. Първата сграда беше закупена с краткосрочен потребителски заем, който определено беше тежест за фирмата. Дойдоха при нас с искане да им отпуснем средства, с които да погасят старите си задължения, да ремонтират старата сграда и да закупят нова. Ние им отпуснахме дългосрочен кредит, с който те спечелиха много повече, защото: Успяват да концентрират бизнеса си в собствени помещения за кратко време. Инвестираха в бизнеса си сега, като разсрочиха краткосрочни задължения по стария кредит. Ремонтират сграда, така че тя да отговаря на изискванията на ЕС. Заблуда 4: подробният бизнес план гарантира кредит Реалност: Не е необходимо да се правят излишни разходи по написването на бизнесплан, защото не той е важен, а конкретните сметки и намерения на човека, който кандидатства за кредит. Заблуда 5: Бизнес кредит се взема само срещу бизнес имот Реалност: Неправилно е да се смята, че кредит за бизнеса може да се обезпечава само с фирмено имущество. Над 60% от отпуснатите от нас заеми са именно с такава структура - обезпечението е личен имот на предприемачите или техните роднини. Неотдавна отпуснахме кредит на две сестри, които внасят козметични продукти от Германия. Едната сестра предлагаше козметичните продукти у нас, а другата живееше в Германия и договаряше вноса на самите продукти там. Трябваха им оборотни средства за нова серия продукти и те ипотекираха единственото си семейно жилище – със съгласието на родителите си. Заблуда 6: Бизнес кредит се взема само в рамките на „продукт” и „програма” Реалност: Друго често разпространено мнение е, че бизнес кредит трябва да се вземе само в рамките на дадена „програма” или „продукт” на кредитната институция, независимо че конкретният бизнес има малко общо с изискванията на „програмата”. При нас кандидатства жена предприемач, искаше кредит, за да развие настоящия си бизнес и успоредно с това да започне друг. Клиентката от десетина години се занимаваше с внос и производство на художествени материали – бои, четки, стативи и т.н. Бяха й необходими пари, за да разшири мрежата си от магазини и да построи почивен център близо до Сапарева баня, където беше производствената й база. Ние й отпуснахме кредит, като обезпечението беше един от магазините, които клиентката купуваше в София, и производствената й база в курорта, където искаше да развива новата си бизнес идея. Заблуда 7: Колкото по-малко споделяш с кредитора, толкова по-добре Реалност: Думата „кредит” произлиза от латинското „вярвам”. За да се отпусне един кредит, е нужно доверие. Понякога потенциалните кредитополучатели не са склонни да споделят с кредиторите своя реален бизнес. Съветваме клиентите да се доверят на кредиторите, защото колкото повече знае за бизнеса кредитиращата институция, толкова по-големи са шансовете за кредит и по-добри условията по него. С кредитора трябва да се комуникира много активно и открито в случай на криза в бизнеса, защото той би могъл да предложи изход и да преструктурира кредита. На собственик на ресторант му бяха нужни оборотни средства за ресторанта, от една страна, а от друга – средства, с които да стартира производство на сладкарски изделия. Направихме анализ на бизнеса му и решихме първоначално да му отпуснем кредит само за оборотните средства за ресторанта. Междувременно приятелката на собственика на ресторанта получи дял от фирмата, в която работеше, и двамата прецениха, че ще се захванат вместо със сладкарските изделия с тази нова възможност. Така, ако не беше споделил с нас промяната в плановете си, този предприемач може би щеше да вземе не съвсем правилно решение. Заблуда 8: Ако изпаднеш в криза - край с кредита Реалност: На всеки би могло да му се случи да изпадне във временна криза. В подобни случаи е хубаво да се уведоми кредитора, тъй като винаги може да се намери изход от кризата и кредитът може да се предоговорира. II. заблуди, свързани с имотите за обезпечение Заблуда 1: „Кредиторите могат да оставят клиента на улицата” Реалност: Трябва да се прави разлика между, от една страна, заложни къщи и лизингови дружества, които купуват даден имот или имущество, за да отпуснат кредит/дадат на лизинг, и банковите и небанковите дружества, които отпускат ипотечни кредити срещу ипотека на имот. При първия случай заложните къщи и лизинговите дружества СА собственици на имота и биха могли да „отнемат” имота на един неизряден платец. И обратно. Банковите и небанковите финансови дружества, които отпускат ипотечни кредити срещу обезпечение от имот, НЕ СА собственици на тези имоти и няма опасност да оставят един клиент на улицата. Ипотеката не променя правото на собственост – клиентите могат да ползват и да се разпореждат свободно с имота си: да го ремонтират, отдават под наем или да го продават. За последното е нужно да се потърси съдействието на кредитора, чрез когото купувачите на имота ще се уверят, че ипотеката ще бъде вдигната след изплащането на дълга към нея с част от парите от продажбата. На практика най-важната функция на ипотеката е да мотивира кредитополучателят да обслужва редовно задълженията си. Крайната цел на един кредитор не е да взема пари след продажба на имот. Кредиторите не са агенции за недвижими имоти. Крайната цел на един кредитор е, ако евентуално клиент изпадне в криза, да му помогне да излезе от кризата и заедно да преструктурират кредита. Заблуда 2: По-лесно е да се вземе кредит за жилище, отколкото да се предоговорира цената на имота с неговия продавач Реалност: Когато купуват жилище или друг недвижим имот, някои хора не преговарят с продавачите, вместо това се захващат да се пазарят с кредитора за лихвата по кредита. Съветваме клиентите за всички аспекти на процеса на покупка на имот с кредит. Не са редки и случаите, в които след направена от нас безплатна оценка на обезпечението, кредитополучателите да се връщат при продавачите на имотите и да успеят да „смъкнат” 5%-10% от стойността на имота. Клиент беше загубил апартамента си от заложна къща и търсеше пари назаем, с които да закупи ново жилище. С нашата оценка на имота той успя да намали при преговорите с продавача цената на жилището със 100 евро на кв.м. Същевременно от парите, които му отпуснахме за покупка на ново жилище, оставаха и средства, които той искаше да вложи в развитието на своята фирма. Заблуда 3: „не ме питайте за бизнеса ми, нали ви давам имота си” Реалност: Голяма част от клиентите неправилно смятат, че „дават” имотите на кредиторите: „Давам ви къща, която струва 300 000 евро, и не ме питайте за бизнеса ми.” В такива случаи бихме отвърнали: „Ако наистина го давате, по-добре го продайте, вземете му парите и не кандидатствайте за кредит.”