Европейските банки са изправени пред риска от огромен брой отписвания на активи заради кризата с правителствени облигации на някои страни в еврозоната. Това ги заплашва с нова кредитна криза, която да намали печалбите, ограничи кредитирането, както и да доведе до забавяне на икономическото развитие на региона, пише „Блумбърг“. Инвеститорите избягват банковите книжа заради притесненията покрай Гърция, Португалия и Испания.
Продажбите на облигации от банките през май са били на най-ниското си ниво от фалита на Lehman Brothers през 2008 година досега. В същото време допълнителната доходност, която купувачите изискват при покупката на правителствени облигации спрямо държавните ценни книжа, се е увеличила до най-високото си ниво от началото на годината. Банките от своя страна се притесняват да се кредитират взаимно като депозираните средства в Европейската централна банка (ЕЦБ) на рекордни нива.
На фона на случващото се ЕЦБ прави опити да предотврати нова криза с предоставянето на безпрецедентно по размер финансиране на банките. На проведения миналата седмица аукцион за едноседмични кредити институцията раздаде 122 млн. евро при лихва от 1 на сто.
Според анализатори финансовите компании заделят кеш на депозит при ЕЦБ, а не отпускат заеми помежду си поради опасения от фалити.
Въпреки трудната ситуация на облигационния пазар от началото на месеца финансовите институции са успели да пласират облигации за 11,5 млрд. евро, което е три пъти повече от общата сума, привлечена през май. Само Commerzbank е успяла да привлече 1 млрд. евро при аукцион от 9 юни. Според последните оценки на ЕЦБ, които бяха публикувани в края на миналия месец, банките в еврозоната ще отпишат активи за 195 млрд. евро до 2011 година. Това ще увеличи общите отписвания от началото на кризата на 639 млрд. евро.

---

Индустриалното производство в еврозоната расте за четвърти месец, у нас - спада

---

Индустриалното производство в еврозоната се е увеличило с 0.8% през април спрямо март, обяви европейската статистическа служба Евростат. Ръстът на 12-месечна база е 9.5%. Това е ръст за четвърти пореден месечен, който се оказа и по-силен от очакваното. Отчетеното увеличение за 27-те страни от Европейския съюз (ЕС) възлиза на 0.5% през април, след като през март индустриалното производство там се повиши с 1.4% на месечна база. Производството през март се е повишило с 1.3% във всичките 16 страни, които използват общата европейска парична единица. Най-силен ръст през април отчита индустрията в Литва - 6%, Естония – 2.4%, и Дания - с 2.2%. Страните с най-силен месечен спад на индустриалното производство са Ирландия - с -10.9%, Португалия - с -4.4%, и Гърция - със спад от -3.4%. България е сред страните с отрицателен годишен ръст на индустриалното производство. През последните дванадесет месеца българската индустрия се е свила с 2.6%. Страната ни е изпреварена от Ирландия, където за последната година индустриалното производство пада с 2.8%, и от Гърция, където спадът е с 6.4%.