---

Виолина Маринова е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Родена е през 1953 г. в София. Завършила е специалност финанси и кредит във ВФСИ "Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е комплексно банково обслужване на населението от ДСК (1986 г.) в УНСС, София, и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Владее френски и руски език, говори арменски.

---

- Г-жо Маринова, световната финансова и икономическа криза в Европа отшумява, у нас обаче е все още на дневен ред. Как изглеждат перспективите пред България?
- Българските банки нямат преки експозиции към пазарите в Западна Европа и САЩ, така че нямаше пряко влияние на финансовата криза у нас. Икономическата криза е следствие от глобализацията на света и тя в този смисъл беше неизбежна. България като член на ЕС и като част от глобалния свят нямаше как да остане изолирана от влошената икономическа обстановка и тя да не се отрази върху икономиката ни, силно ориентирана и съответно зависима от външните пазари.
Не мога да се съглася с твърдението, че икономическата криза в Европа отшумява. Напоследък финансовите анализатори говорят за т. нар. W-образна крива на рецесия – т.е. икономически цикъл на рецесия и възстановяване, чиято крива има формата на латинската буква W. В най-общи линии това е модел на поредни влошавания преди поява на признаци на оживление. Като най-ранен момент за начало на известен растеж се посочва лятото-есента на 2010 г. Повечето анализатори посочват несигурността като основната причина за забавяне на възстановяването. Затова говорят и за край на рецесията, но не и за край на кризата, която е свързана именно с високи нива на несигурност. Тезата, около която се обединяват повечето експерти, е, че световното икономическо възстановяване е все по-неравномерно.
Трудно може да се определи еднозначно състоянието на европейските икономики. Ако вземем за пример Германия, една от най-стабилните европейски икономики, то и тя в момента е изправена пред перспективата да приеме най-големия пакет от мерки за икономии в историята си. Относно перспективите пред България смятам, че е нужно постигането на единство по отношение на това, кое е важно за обществото ни. Както и обединяването около начините за подобряване на ситуацията, колкото и да са трудни те.

- У нас правителството вече обяви своите решения за борба с кризата, предстои и актуализация на бюджета. Вашият коментар?
- Обявяването от страна на правителството на мерки за преодоляване на кризата е първата стъпка към създаването на благоприятна икономическа среда. Една от основните задачи е активизирането на пазара на труда, който е ключов показател за състоянието и индикатор за тенденциите на развитие на икономиката. Това, което пожелавам на правителството, е да има политическата воля да отстоява набелязаните мерки, особено в частта на намаляване на публичните разходи, които в много случаи са болезнени за цялото общество. Според мен най-труден за правителството е балансът между бюджетната дисциплина, която е свързана неминуемо с предприемането на непопулярни мерки, и предизвиканите у хората очаквания, че кризата ще свърши бързо. Провеждането на последователна политика би осигурило устойчиво развитие на страната. Според най-новите прогнози на Световната банка дълговата криза в Европа създава нови пречки за икономическо възстановяване, като рисковете в Източна Европа са особено високи. Така че дейността на правителството се очаква да се ориентира именно към минимизиране на рисковете в България, което е много трудно и отговорно. Повишаването на доверието и необходимостта от привличане на чужди инвестиции са ключови за България.

- Преди няколко месеца финансовият министър Симеон Дянков поиска от банките предложения за развитието на икономиката, на какъв етап са тези разговори?
- Банките подготвиха изискваните от вицепремиера предложения за икономически мерки. Това, което все още очакваме да се случи, е след задълбочен анализ да се прецени как могат да бъдат максимално стимулирани икономическите субекти в страната, така че да могат да развиват бизнеса си, да създават работни места и т.н.

- Какви са перспективите пред банковия сектор?
- Банковият ни сектор не е изолиран от явленията и процесите, които засягат световната икономика. Така че няма как в ситуация, в която цели държави са застрашени от фалит и Европа трябва да пести, както никога, ние да процъфтяваме. Това, което е основната ни задача в момента и определя и дейността ни в краткосрочно бъдеще, е задържането на нивото на необслужвани кредити.
Перспективите пред сектора са да продължава да запазва стабилността си, за да може да бъде партньор на фирмите и домакинствата при реализирането на техните проекти, и по този начин да подпомага подобряването на икономическата среда. Българската банкова система е модел за сектор, който е регулиран, регламентиран и нормативно уреден, и в който ясните правила и тяхното спазване са обект на непрестанен контрол от Централната банка. Важно е и преодоляването на негативните обществени нагласи към банковия сектор, за да може да протича реално партньорство между банките и потребителите на техните услуги, независимо дали са фирми или частни лица.

- Статистиката на БНБ показва, че нивата на т. нар. лоши заеми продължават да се покачват, макар и с по-бавни темпове. Стигна ли се вече до техния пик и какви са очакванията ви до края на годината?
- Да, това за съжаление е така. Просрочените за над 90 дни заеми в банковата система са се увеличили с 2% за първото тримесечие спрямо данните от края на годината. Това не е добър знак. Нашият стремеж е да задържаме процеса на нарастване на необслужваните заеми, но това зависи най-вече от макроикономическата конюнктура. Качеството на портфейла ще се подобри, когато се увеличи и платежоспособността на хората и фирмите, така че те да обслужват сравнително ритмично задълженията си. Не мога да кажа дали това е пикът на ръст на необслужваните заеми. Единствено подобряването на икономическата среда ще бъде положителният тласък за намаляване на проблемите с обслужването на задължения. При добро функциониране на фирмите, при намаляване на безработицата, очакван ефект ще бъде и подобряването на кредитните портфейли на банките.

- Какво е нивото на необслужвани кредити, което може да се смята за притеснително, имайки предвид капитала и буферите в банковата система?
- Банките в България, както знаете, имат много добра капиталова адекватност - към краят на март е 18.24% при нормативно изискуема 12%. В други европейски държави нормативно определената капиталова адекватност е 8%. Спадът в икономиката, съчетан със загубата на пазари и задълбочаването на проблемите с ликвидността на бизнеса, значително забави кредитирането от страна на банките. В ситуация на несигурност, нормалната реакция на банките беше да заострят вниманието си, като ограничат риска при отпускане на кредити, за да запазят адекватността на банковата система от прекомерно висок риск. В същата посока се наблюдаваше и реакцията от страна на самите потребители в отговор на влошената икономическа обстановка.
Със сигурност относително по-високата ликвидност тежи на банките, но по-важно е системата да остане стабилна през този труден преходен период. Разбира се, основен фактор за по-сериозното активизиране на кредитната дейност ще е стабилизирането на икономиката, но засега икономическите причини продължават да бъдат проблем, поради който кредитирането стагнира.

- Какво е мнението ви за идеята лихвите по кредитите да бъдат регулирани и в кои аспекти на банковия бизнес би повлияло въвеждането й?
- Лихвите по кредитите в България се регулират от пазарните условия и от наличието и цената на ресурс за банките, което пък зависи от макроикономическата конюнктура не само в страната, а и глобално. Лихвените проценти по кредитите също отразяват и степента на риск. Не бива да се пренебрегва влиянието на конкурентната среда, която има силно присъствие на българския банков пазар, доказателство за което дава динамиката на пазара. Такова влияние може да бъде само в полза на потребителя. В случай че има наложена регулация върху тези цени, независимо каква е тя, това ще доведе до намаляване на конкуренцията и има голяма вероятност ефектът от това да е по-скоро неблагоприятен. Това много прилича на планова, непазарна икономика, която също наричаме „икономика на оскъдицата”. Дали това не е крачка назад от онова, което сме постигнали?

- Тази година за 13-и път се провежда конкурсът “Банка на годината”, какво е вашето мнение за това събитие?
- „Банка на годината” е конкурс с традиции. Журито, което се състои от доказани в областта си специалисти, оценява по утвърдени критерии, които поддържа и актуализира дейността на банките през изминалата година. А тази година ще бъде от особено значение за провеждането на форума, тъй като той е свързан с необходимостта и очакванията на позитивни новини за банковата общност.

Интервюто взе Людмила Куюмджиева