„Класа“ В българското законодателство са предвидени десетки задължителни полици, показа проучване на „Класа“. Всички професии и дейности, чието упражняване води до сериозен риск за околните, са длъжни да се застраховат за отговорност към трети лица. Тук влизат лекарите, строителите, адвокатите, туроператорите. Полици трябва да имат и всички автомобили, жп и авиокомпании. Друг вид застраховки, изисквани от закона, са тези, които работодателят трябва да сключи в полза на служителите си. Те са задължителни за редица държавни институции, както и за работодателите на служителите в рискови професии. В някои случаи законът налага и сключването на медицински полици. Такива са длъжни да имат чужденците, които навлизат на територията на България, туроператорите в полза на туристите зад граница, както и дипломатическите служби в полза на дългосрочно командированите си служители. Целта на задължителното застраховане е да осигури средства за покритие на вредите, в случаите, когато те могат да са особено големи, за да е сигурно, че има кой да обезщети пострадалите. Обикновено най-сериозни компенсации се изплащат за неимуществени щети – увреждане здравето или причиняване смърт на човек. По традиция обаче българският съд определя в пъти по-ниски обезщетения от европейските. Докато там човешкият живот се компенсира с милиони, тук той струва едва няколко десетки хиляди. Един милион лева заради Елвира Искът за 1 милион лева, заведен срещу „Майчин дом“ във Варна от близките на изпадналата в кома Елвира беше обявен за рекорден за България. В края на миналата седмица делото влезе в съда. Малко след него последва и искът за 2 милиона лева срещу Максим Стависки от родителите на пострадалата в катастрофата Мануела Горсова. Дали съдът ще одобри изплащането на подобни обезщетения, остава под въпрос. Досега най-голямата компенсация, присъждана в страната за човешки живот е 1,2 милиона лева – за децата от Лим. Тези пари обаче бяха за всичките 12 загинали ученици. И Максим Стависки, и „Майчин дом“ имат сключени задължителни застраховки. Той – по „Гражданска отговорност“, болницата – по професионална отговорност на медицинския персонал. От „Майчин дом“ заявиха, че имат и допълнителна полица, без да уточняват в какъв размер и къде. Поради определянето на ниски компенсации в България обаче покритието на тези полици също е недостатъчно. „Гражданска отговорност“ донякъде е съгласувана с европейските стандарти и за това предвижда сравнително по-високи обезщетения. До 1 милион лева е лимитът й за неимуществени вреди при повече от един пострадал, до 700 хиляди лева – при един пострадал. Въпреки това, ако искът срещу известния спортист бъде одобрен, тя няма да го покрие. Световният шампион обаче едва ли разчита на тази полица, за да изплати щетите. В случая с болницата е различно. От „Майчин дом“ казаха, че ако искът срещу тях бъде приет от съда, ще трябва да продадат медицинското заведение, за да го платят. Освен в случая с автомобилните полици, законът у нас обикновено не предвижда минимални покрития, за които трябва да бъдат сключени задължителните застраховки. Всички лекари в страната например са застраховани по професионална отговорност за 10 000 лева. А при лекарска грешка, щетите могат да бъдат оценени на милиони в европейските съдилища. И ако някой съд в България някога присъди „европейско“ обезщетение за човешки живот или увредено здраве, подобна полица би била неадекватна. По този начин донякъде се обезсмисля и задължителното застраховане. Въпреки това обаче в редица закони за дадени дейности е наложено сключването на определени полици. Отговорност Освен лекарите за грешки трябва да се застраховат всички членове на медицинския персонал в лечебните заведения – медицински сестри, фелдшери и т.н. Проектантите, консултантите, строителите и лицата, упражняващи строителен надзор, сключват полица по професионална отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството или на трети лица във връзка с изпълнение на задълженията им. Адвокатите, нотариусите, частните съдебни изпълнители също трябва да се застраховат. Такава полица ежегодно сключват туроператорите. Тя покрива риска за причинени от тях вреди при неразплащане с контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. В българското законодателство са предвидени задължителни застраховки и за други видове отговорности. Например лицата, които извършват дейности по използването на ядрена енергия и по управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, са длъжни да поддържат застраховка или друга финансова гаранция срещу ядрена вреда. За работодатели Редица работодатели са длъжни да застраховат служителите си срещу злополука по време на изпълнение на професионалните им задължения. Някои трябва да сключват в тяхна полза и полици „Живот”. В това число спадат голяма част от държавните институции. Дирекцията за национален строителен контрол задължително застрахова служителите си срещу злополука и със застраховка "Живот" за сметка на своя бюджет. Това важи и за Националната агенция по приходите, Агенцията за финансово разузнаване, митническата администрация и др. Други държавни институции пък са длъжни да застраховат служителите си поне за злополука. Тук спадат Комисията за финансов надзор, Националният осигурителен институт, Комисията по хазарта, местата за лишаване от свобода и редица други. Служителите на Министерството на вътрешните работи задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на републиканския бюджет. Срещу злополука се застраховат и военнослужещите, а някои от тях, определени с министерска заповед, сключват задължително и полици „Гражданска отговорност”. Дипломатическите служби задължително осигуряват за своя сметка на дългосрочно командировани служители и членовете на техните семейства медицинска застраховка за дните на пътуване при първоначално заминаване и окончателно завръщане, както и при преместване. Работодателите задължително застраховат за своя сметка за рисковете "професионално заболяване" и "трудова злополука" и работниците, и служителите, работещи на рискови работни места или професии, определени от Министерския съвет. Имуществени Задължителни застраховки за стопанисваното от тях имущество сключват арендаторите, животновъдните организации и сдруженията за напояване. Сключени полици според закона трябва да имат и обектите, публична държавна или общинска собственост. Концесионерите са длъжни да застраховат за своя сметка и в полза на концедента обекта на концесията. Складовете за съхранение на нефтени продукти също трябва да притежават пълна имуществена застраховка на склада, на съхраняваните продукти, както и на отговорност към трети страни. Публичните складове за зърно пък са задължени да сключват полица срещу пожар, наводнение и земетресение. Членовете на съвета на директорите на дружество със специална инвестиционна цел трябва веднага след придобиването на недвижим имот да го застраховат. Задължителни застраховки са предвидени и в Закона за ипотечните облигации. Ипотечните облигации се издават от банките на основата на кредити, обезпечени с една или повече ипотеки. Ипотекираните недвижимите имоти трябва да са застраховани срещу погиване. Автомобилни Задължителните автомобилни полици в България са „Гражданска отговорност на автомобилистите”, „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз” и „Зелена карта”. „Гражданска отговорност” са длъжни да сключват всички притежатели на моторни превозни средства у нас. С нея те покриват риска от евентуални виновно причинени щети на трети лица, свързани с притежанието на автомобил. Това е и най-масово сключваната задължителна полица в страната. „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз” покрива риска от увреждане здравето, живота и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз. Тази застраховка трябва да имат не само моторните превозни средства, които превозват пътници – автобуси, тролейбуси и таксита, но и за влаковете, самолетите, корабите, ски влековете и лифтовете. Друга подобна полица е „Зелена карта”. Тя е задължителна за всички автомобили, пътуващи в страна, която е членка на системата „Зелена карта”, но не е и на Европейския съюз. В страните - членки и на „Зелена карта”, и на ЕС може да се пътува с редовно сключена „Гражданска отговорност”. „Зелена карта” или „Гражданска отговорност” трябва да имат и всички автомобили, включително превозните средства на съюзническите или чуждите въоръжени сили, които навлизат на територията на България. Освен полицата „Злополука на местата”, която всички трябва да имат, превозвачите, като самолетни компании, железници и др. са длъжни да застраховат и отговорността си при загуба на багаж и товари, както и към трети лица. Авиокомпаниите са длъжни да застраховат и персонала си срещу злополука.