---

Васил Симов е роден през 1958 г. в София. Завършил е УНСС, специалност статистика. В края на1990 г. участва в създаването на първата в България борса – Софийската стокова борса (ССБ), година по-късно става председател на Съвета на директорите, а от март 1998 г. е и неин главен изпълнителен директор.
От 2002 г е изпълнителен директор и председател на УС на СИБАНК. Преподава „Борси и борсови операции” в УНСС.

---

- Г-н Симов, преди дни в качеството си на главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса вие казахте, че не виждате симптоми, които показват, че излизаме от кризата. Кои са основанията ви за извода?
- В борсата няма как да наблюдаваме равнището на безработицата, брутния вътрешен продукт и бюджетния дефицит. Мога да говоря само от гледна точка на цените. Ние следим единствено и само цените на стоките на българския и на международните пазари и може категорично да се каже, че светът не излиза от кризата. Някои държави са малко по-напред, може би САЩ, след тях е Западна Европа, където цените намаляват с бавни темпове. Докато в Източна Европа и България цените продължават да падат. Например за разлика от други години в месеците след януари до нова реколта винаги сме наблюдавали поскъпване на пшеницата вследствие на натрупаните складови разходи и лихви по банкови кредити. Сега е точно обратното, има някакво движение нагоре-надолу, но от началото на февруари тенденцията е към понижаване на цената.
Пазарът е малко скучен, търсим с изненада стока, която поскъпва. На производителите им се иска цените да вървят нагоре. Но потреблението е доста слабо, преходните запаси растат, което допълнително тласка цените надолу.
Това е един от факторите, който обуславя икономическата криза, тъй като се вижда, че покупателната способност на фирмите и на гражданите е малка и те не купуват. Предлагането на стоки е огромно, а търсенето е доста по-малко и затова мога да направя извода, че все още не сме тръгнали да излизаме от кризата.

- Но поскъпването на металите, което се дължи на силното потребление на китайската икономика, не може ли да се тълкува като положителен сигнал за световната икономика?
- Поскъпването на някои цветни и черни метали е нормално положение на пазара, защото той е много динамичен. Напоследък специално при тази група стоки наблюдаваме трайно повишение на цените с по 1–2% на месец на Лондонската борса. Но разнообразието на стоките е огромно, те са стотици хиляди видове и от една отделна не може да се направи извод за цялата икономика.

- Според вас кои сектори ще успеят първи да навлязат в растеж?
- Това е много труден фундаментален въпрос. Отраслите, които се занимават с производство на храните, може би имат шанса по-бързо да обърнат тренда. Когато търсенето стане по-голямо от предлагането, и цените ще тръгнат нагоре. И обратно - при групата на индустриалните стоки по-трудно ще се засили търсенето. Това е общо правило, но не може да се направи конкретен извод.

- Попитах ви и защото сте банкер, а бизнес се прави със заемен капитал. В банките появява ли се вече усещането, че някои браншове започват да се съживяват, защото се увеличава търсенето на кредити за оборотни средства и за инвестиции?
- Няма определен сектор, който да е засилил търсенето си на кредити. По-скоро обратното. Забелязваме, че строителството продължава да не иска пари от банките, то е в много трудна ситуация. Но и нямаме сектор, който да е по-активен. При производството на земеделски култури, тъй като те имат сезонен характер, през пролетта и през есента се засилва търсене на финансов ресурс. При индустрията обаче нещата са доста в по-лошо състояние. Това са сектори с огромни обеми и успоредно с тях и с огромни проблеми. Необходими са доста усилия, за да се завърти колелото в обратна посока. А вече повече от година инерцията е към намаляване на темповете на производство, защото няма търсене на пазара. За да се обърне колелото в обратна посока, са необходими и време и доста усилия.
За различните типове производства излизането от кризата е различно – някъде може да трае с години, другаде вероятно ще се премине и в рамките на няколко месеца. Всичко зависи от бързината на обращаемост на капитала. Но за по-тежката индустрия при всички положения са необходими години.

- Намесата на държавата в такъв момент каква роля може да изиграе?
- Държавата не бива да бъде приемана като майка хранилница за бизнеса. Самата държава изпитва трудности и по-скоро предприемачите трябва да й помагат, като засилят оборотите, като излязат на светло, като започнат да си плащат данъците. За мен винаги е било много странно, когато определени сектори – тютюнопроизводители, зърнопроизводители, млекопроизводители, искат все нещо от държавата. Разбира се, има си съответните закони, според които се плащат съответните субсидии. Но нека погледнем и в обратната посока – дали всички в бизнеса така съвестно си изпълняват задълженията, както държавата към тях.

- Често представители на бизнеса недоволстват от високите лихви по кредитите. Как ще коментирате идеята от последните дни лихвените нива да бъдат регулирани?
- Много е трудно в една пазарна обстановка, в която сме ние, да се регламентира някаква минимална или максимална граница на лихвите. Всичко трябва да се определя от свободния пазар – от търсенето и предлагането. Мога да кажа, че българските банки вървят към намаляване на лихвите по кредитите и за ужас на някои - и към намаляване на лихвите по депозитите. А кога лихвените проценти ще бъдат сравними със средноевропейските? Тогава, когато и нашата икономика ще се съизмерва с европейската. Нашата банкова система не е изолирана, ние работим в условията на българската действителност. Не може за едни неща да бъдем европейци, а за други – не. Когато се произвежда с европейско качество и рентабилност, тогава ще имаме и европейски лихви.

- Трябва ли на всяка цена да бъде преследвано желанието България да се присъедини към еврозоната?
- Това е задача на всяка държава - членка на ЕС. Тъй като сме член на ЕС, едно стоене извън еврозоната би било странно. От друга страна – убеден съм, че сме далеч от критериите за влизане в еврозоната. Нашето желание е едно, а реалността е друга. Трябва да минат 1, 2, 3 или 5 години, за да покрием изискванията, които Европа поставя, и това е задачата на българското правителство. Но времето ще покаже точно колко време ще е необходимо. Не бива да си поставяме някакви нереални срокове в бодряшки стил от типа да вземем 5-те години за една. Много са строги финансовите критерии, които трябва да бъдат покрити и които Европа ще следи под лупа.

- Ще ви върна накрая към вашата все още неосъществена идея за продажбата на електричество на борсата.
- Всяка една стока, която може да се произвежда и потребява, е нормално да се търгува на открития публичен борсов пазар. След като това се прави с пшеницата, захарта и брашното, с петролните продукти и металите например, логично е да искаме да се прави и с една много ликвидна и много търгувана стока в България, каквато е електричеството. Трудността идва от факта, че тук имаме специфична форма на пренос от производителя към потребителя. Смятам, че у нас няма икономист или политик, който не иска токът да стане борсова стока. Но за целта е нужен механизъм, който е измислен и утвърден в света, и в България да се напасне със законовата регламентация за пренос на електричество в България. Смея да твърдя, че в Софийската стокова борса имаме прекрасно действащ механизъм за търговия с борсови стоки в условията на прозрачност и конкурентност и заедно с държавата може да изградим специализиран контракт, наречен електрически ток. Ще продължа да предлагам този механизъм, за да знаят всички заинтересовани хора, че борсовият механизъм е удобен и може да се ползва. Вероятно държавата има да решава други по-важни проблеми, но при всички положения това ще стане. В света няма развита държава, в която електричеството да не се търгува на борсата. След близо 50-годишно прекъсване преди 19 години отново започна работа ССБ, дано не чакаме нови 50 г., за да стане токът борсова стока. Защото само по този начин има конкуренция между производителите и потребителите и цената, на която се сключват сделките, ще е равновесна пазарна цена, а не административно определена на основата на желанията на някои хора. Може да се започне със сделки с незабавна доставка, после – с фючърсни сделки, за да се планират разходите за електроенергия със седмици и месеци напред.

Интервюто взе Маргарита Димитрва
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.