В България ще има данък върху банките, какъвто се подготвя в САЩ и Великобритания, но това няма да стане още тази година, заяви финансовият министър Симеон Дянков в чата на BNews вчера. Той уточни, че налогът ще е на общоевропейска основа и потвърди, че това е една от основните теми в съвета на финансовите министри (ЕКОФИН) в последните няколко месеца. “Няма да стане тази година обаче. Има доста разногласия, а за такова решение е необходим консенсус”, поясни финансист №1.
По-рано вчера за това писа и авторитетният всекидневник “Файненшъл таймс”, според който страните от Европейския съюз (ЕС) ще въведат специфичен данък за банките. Изданието уточнява, че в сряда еврокомисарят за финансовите услуги и вътрешния пазар Мишел Барние ще оповести проектозакона, като целта е той да влезе в сила през 2011 г. От вестника уточняват, че предстои нормативният акт да бъде одобрен първо от страните членки, а след това да мине и през Европейския парламент. Предстои дискусия за това какъв да бъде размерът на таксата и как точно ще се облагат банките. Вероятно проектозаконът на Барние ще мине и през ръцете на лидерите на ЕС, както и да бъде обсъден на събирането на представителите на Г-20 през юни.
Междувременно данни на „Блумбърг“ показаха, че правителствата на държавите от еврозоната са нарушавали собствените си фискални правила през повече от половината от времето, откакто са започнали да търгуват единната валута. Според правилата на Пакта за стабилност и растеж от 1997 г. задълженията на държавите не трябва да надхвърлят 60% от БВП, а бюджетният дефицит - да е по-голям от 3% от БВП. От въвеждането на еврото досега обаче правителствата на държавите членки не са спазвали едно или и двете бюджетни изисквания на ЕС през 57% от времето. Данните на „Блумбърг“ показват, че например Белгия и Италия, които са във валутния съюз от самото й начало през 1999 г., не са спазвали и двете изисквания през всичките 11 години. След като се присъедини към еврозоната през 2001 г., Гърция не е изпълнила финансовите критерии през нито една година. Единствено Финландия и Люксембург нито веднъж не са нарушавали правилата.
"Цялата еврозона подхождаше доста свободно към спазването на дълговите ограничения, заложени в Договора от Маастрихт, и сега плаща цената за това", коментира професорът от Харвард Кенет Рогоф. След срещата си в Брюксел на 21 май финансовите министри от ЕС решиха да наложат по-строги санкции на страните с висок бюджетен дефицит. Според предложения от Германия Пакт за стабилност и развитие, страни, чиито дефицити превишават заложените ограничения, ще бъдат глобявани с 0,5% от БВП, освен ако не приведат бюджета си в допустимите граници. В историята на еврозоната досега няма случай на прилагане на глоба.