- Г-жо Бориславова, колко струва изграждането на енергийно ефективна сграда и какви конкретно са ползите след това за хората?
- При всички случаи има разлика в стойността на една устойчива сграда спрямо обикновеното строителство. Преди няколко години изграждането на една устойчива сграда струваше доста повече. Очаква се в близко бъдеще разликата да бъде намалена. С въвеждането на нови технологии тези стойности спадат. Говори се в момента, че сградите на бъдещето са с около 20-30% по-скъпи от обикновените. Това не е много повече, ако се отчете фактът, че разходите за строителството на една сграда са около 15%, а останалата част – около 85%, са инвестиции в живота на една сграда. Така че една устойчива сграда след това излиза по-евтино като поддръжка, разходи и т.н. Надяваме се също така за такъв тип сгради да има и данъчни облекчения. Това би стимулирало строителството на такива сгради.

- Експерти прогнозират, че въпросите на устойчивото развитие ще станат неотложни до 2-3 години. Защо е така?
- Въпросите, свързани с устойчивото развитие, наистина в такъв период от време ще станат спешни и наложителни, защото хората на световно ниво започнаха да осъзнават, че глобалното затопляне и замърсяване на околната среда са стигнали високи нива и това се отразява много зле на цялата планета. Каквото и да изобретят хората в следващите години, тази агресивност, с която поколения наред са се отнасяли към природата, вече доведе до момент, в който това вече не може да продължава. Затова устойчивото развитие се превръща в приоритет на световно ниво. Важен елемент от него, разбира се, е устойчивото строителство. Това е така, защото над 80% от времето хората прекарват в сградите – у дома, в офиса, заведения и т.н. От своя страна сградите консумират енергия и излъчват въглеродни емисии. Затова е много важно да има устойчив подход към строителството на нови сгради и приобщаване на съществуващите към този начин на функциониране.

- Какви конкретно стимули трябва да има, за да се насърчи изграждането на устойчиви сгради?
- Обмисля се сериозно и вариантът да се дадат някакви облекчения и за банките. Те от своя страна при отпускане на кредити за реализация на такива проекти или за закупуване на жилища в такива сгради да дават на хората и на бизнеса облекчени кредити. Не забравяйте обаче, че това е сравнително нова тема и всъщност, ако страната ни успее активно да се включи в изработването на тези правила, ще бъде добре за нас.

- Имате ли вече конкретни предложения в кои закони трябва да се направят промени?
- Екип от експерти в момента анализира точно тези въпроси и се надявам в рамките на около месец да приключат. Това е много широка и обхватна тема. При всички случаи ще има един първоначален пакет от мерки, който да се предложи, за да може да се започне диалог. На кръглата маса преди няколко дни, посветена на устойчивото строителство, имаше представители на правителството. Видяхте, че те подадоха ръка и бяха много активни в това, да се създаде комуникация в бъдеще, за да могат да се разгледат всякакви такива предложения.

- Кои закони ще се променят?
- Става въпрос за Закона за устройство на територията, Закона за управление на етажната собственост и др. Определено три са министерствата, които трябва да отразят в законодателството си част от мерките за устойчиво развитие. Това са министерствата на екологията, на икономиката и енергетиката и на регионалното развитие и благоустройството.
Това, по което работим в момента, е дългосрочен проект и за да има устойчивост, предложенията трябва да излязат след много сериозен анализ. Затова ние правим в момента първата крачка. Следва да се изготвят анализи на ниво министерства, които на по-следващ етап да се съгласуват с Министерството на финансите и то да направи от своя страна корекции, за да стимулира хората, бизнеса.

- Има ли в България сгради, построени според всички изисквания на устойчивото строителство, и кои са те?
- Все още няма сгради, отговарящи 100% на изискванията. В процес на изграждане обаче са много обекти, при които частично се спазват нормите. Те ще бъдат и съответно сертифицирани след това. Ние ще се погрижим да съобщаваме за тях факти - доколко експлоатацията им излиза по-евтино на хората, които ги ползват.

- Има ли възможност проекти за устойчиво развитие да се финансират и от европейските фондове?
- Да, защото по същия начин, както ние говорим в България, така се говори и в Европа. Много усилено се мисли как да се създадат конкретни фондове, които да финансират такива проекти. Убедена съм, че в много скоро време ще има съвсем детайлно разписани различни програми, със средства от които да се строят устойчиви сгради.
Много се надявам, че средства по европейските програми ще се осигурят още през този програмен период. Трябва да отбележа също така, че има и много програми по линия на общините и дори Националното сдружение на общините в България е много активно в тази посока.
Много се радвам, че кметът на Габрово Томислав Дончев стана министър по еврофондовете. Той е не само активен като човек и има опит при успешното усвояване на европейските средства, но той е наясно с въпросите, свързани с европейските програми. Убедена съм, че успешно ще работи в тази посока. В крайна сметка смятам, че много може да се направи, и то конкретно от общините. В западноевропейските държави такъв тип проекти започват от общините. Като се направят обществените сгради, като се построят сгради според изискванията за устойчиво развитие, хората много лесно ще видят ползите на практика.

- Има значителен напредък в усвояването на европейските фондове за няколко месеца. Какъв процент очаквате да бъдат ефективно усвоени до края на програмния период през 2013 г.?
- Много важна е прозрачността, трябва да има също обществен контрол за това, как се усвояват средствата от европейските фондове. Това много ще помогне в бъдеще. Необходимо е също да има и устойчивост в работата по програмите, т.е., като се смени едно правителство, да не се сменят всички хора, защото така експертите си отиват. Бяхме предложили даже преди време да се направи регистър на проектите, които са реализирани с европейско финансиране. Така хората ще могат да влязат в съответния сайт и да видят на какъв етап е реализацията на проекта, коя фирма го реализира и т.н. Тогава всички ние ще знаем какво става, а така ще се прочистят и корупционните практики. Нужно е да се създаде организация и да има воля за работа.
Когато се създадат всички тези условия, смятам, че успех ще бъде, ако се усвоят 50% от всички средства, предназначени за България по линия на европейските фондове.

- Има ли банки, които отпускат кредити за проекти за устойчиво развитие и при какви условия?
- Има желание от страна на банките и разбиране да съдействат в тази посока. Има дори екипи, които работят по тези въпроси. Аз мога да кажа за СиБанк, че има експерти, които се занимават с такъв тип въпроси.

- До какви нива според вас ще стигнат лихвите по депозити тази година и какво ще бъде средното ниво на лихвите по заемите?
- Промяна на лихвите по кредитите и депозитите е един сложен процес. Виждате, че вече има тенденция за намаляване лихвите и по кредитите, и по депозитите. В България бяха неестествено високи и двете групи, така че логично е да се създаде една устойчивост и в това. Не мога обаче по никакъв начин да прогнозирам, защото виждате, че кризата е световна. Атакува световната финансова система. В България не до такава степен, но така или иначе сме отворена икономика, а финансовата ни система е пряко зависима от икономиката. И в такъв аспект тя е пряко зависима от това, какво ще се случи в света. Не мога да правя никакви конкретни прогнози към днешна дата и смятам, че никой не би се наел с това. Мога да кажа, че тенденцията е към намаление.

- Много се спекулира и около нивата на лошите кредити. Всъщност от лоши кредити колко загуби и ще губи банковата система?
- Нивата на лошите кредити зависят пряко от това, дали нашата икономика ще тръгне нагоре. Ако това стане, лошите кредити няма да се увеличават. Това са надеждите и очакванията на всички, но зависимостта от Европа е много голяма и затова ние трябва да следим какви са там процесите.

- Има ли опасност за банковия сектор у нас след това, което се случи в Гърция?
- Това, което Европа се опитва да направи, е да локализира проблемите в самата държава, за да не се отрази на съседните страни. Много хора работят в тази посока и се надявам, че няма проблемът да се пренесе навън.


Интервюто взе Моника Стоянова