Дилемата слабо или силно евро предстои
Слабият долар обезсилва правителствата на 13-те страни от еврозоната. Независимо че Вашингтон постоянно наблягаше на идеята, че в основата на силния долар стоят лихвените равнища на Фед, всъщност успоредно със слабостта на зелените пари се наблюдаваше огромен тласък на американския износ.
Слабият долар обезсилва правителствата на 13-те страни от еврозоната. Независимо че Вашингтон постоянно наблягаше на идеята, че в основата на силния долар стоят лихвените равнища на Фед, всъщност успоредно със слабостта на зелените пари се наблюдаваше огромен тласък на американския износ. Разцеплението около въпроса дали силното евро е проблем или не караше еврозоната да бездейства още повече, коментира вчера в обзор агенция Франс прес. Докато някои френски политици и бизнес лидери ругаеха силната европейска валута, на другия полюс се обособиха германци, холандци и австрийци, които проявиха значително равнодушие по темата. Тогава Франция отбеляза рекордно ниво на търговския си дефицит, с което Германия не може да се оплаче ни най-малко.
Германският финансов министър Пиер Щайнбрук беше на мнение, че предпочита „силно евро пред слабо такова“. Едва преди дни обяви, че тези силни позиции могат да се отразят и негативно. В интервю за Financial Times в понеделник Жан-Клод Трише, управител на Европейската централна банка (ЕЦБ), заяви, че намалените в САЩ и Англия лихви няма да го разсеят ни най-малко и погледът му все така ще е фокусиран върху надигащата се в еврозоната инфлация. Според Маастрихтските критерии абсолютен приоритет на ЕЦБ би следвало да бъде ценовата стабилност, в това число и инфлацията, които да не се влияят от никакъв политически натиск.
„В очите на хората и на някои политици еврото е виновникът за всичко. Истинската вина обаче не трябва да пада върху него, а върху долара“, обяснява Патрик Артус, икономист във френската банка Natixis.
На късната търговия в понеделник в Лондон еврото се котираше около ниво 1.4405 долара. Добрите позиции притесняват европейските му износители, тъй като намалява конкурентоспособността на продукцията им.
„Единственият начин да подготвим компанията си за предизвикателствата на неконтролируемия долар за нещастие е да основем търговия в зоната на долара“, коментира наскоро Луис Галоис, изпълнителен директор на гиганта на европейското въздушно пространство European Aeronautic Defence and Space Company (EADS).
Когато прясно въведеното през 1999-а евро падна до ниски нива през 2000 г., мнозина изследователи коментираха „черния“ старт на младата валута. На 1 януари 2008 г. обаче еврото ще отбележи деветия си рожден ден и тогава анализатори ще умуват над обстоятелствата, които ще могат да влошат силната му позиция.
От въвеждането си досега еврото е повишило стойността си с около 14% спрямо долара, нахлувайки и в психологическата зона от 1.40 000 в началото на септември.
Доларът още не е преболедувал ипотечната криза
Мария Дочева, анализатор Trader.bg:
Еврото достигна исторически връх от 1.4965 долара в края на ноември. Основна причина за спада на долара е ипотечната криза, започнала през лятото на 2007 г. Тя дори накара американското правителство да разработи спасителен план, който да я ограничи. Кризата бе предизвикана от увеличението на основния лихвен процент на САЩ от Федералния резерв (FED). Поради тази причина голяма част от кредитополучателите не можаха да изплатят своите вноски и банките останаха без достатъчно средства, за да преодолеят загубите.
Също така цената на петрола оказваше негативно влияние върху долара през цялата година. В края на ноември тя бе на път да преодолее психологическото ниво от $100 за барел. Цената на черното злато се покачваше основно заради геополитически фактори - кризата между кюрдските бунтовници и турските власти, ураганите, настъпващия зимен сезон и нарастващото потребление от страна на бързо развиващите се икономики Китай, Индия и др.