Германски банкер се отказва от бонусите си от 7 млн. евро - при това доброволно. Германските медии съобщиха вчера за случката, герой в която е председателят на Комерцбанк Клаус-Петер Мюлер. За да даде пример, топмениджърът заявява, че отказва да получи предвидените в договора му седем милиона, когато напролет се извършат промените в борда на институцията. Зад благородното намерение на Мюлер обаче други прозират последиците от ипотечната криза – Комерцбанк загуби над 80 млн. евро и е съвсем естествено бонусите да се орежат. И други германски банки, като И Ка Бе (IKB), Вест Ел Бе (WestLB), Постбанк (Postbank), Дойче банк (Deutsche Bank), също са сред пострадалите. В защита на акционерите Новината идва в разгара на подетата в Германия кампания срещу щедрите парични стимули, които с охота си разпределя мениджмънтът на компаниите. За по-голяма социална справедливост се изказват не само социалистите, но и дясноориентираната канцлерка Ангела Меркел и църквата. Твърдата заплата на Мюлер е ?760 000 годишно. „Печеля далеч по-малко от известните футболисти", отбелязва банкерът и сочи, че една година дори не попаднал сред първите 250 най-добре платени мениджъри. Меркел все пак отказва да въведе закон за ограничаване на шефските заплати. Най-активни в защита на правата на акционерите са профсъюзите. За пролетта на 2008 г. е подготвен проект за кодекс за умерено възнаграждение, който предвижда в заплатите на мениджърите да се увеличи делът на твърдо определеното възнаграждение и да се намали вариращият дял. По рано този месец банкерите от „Голдмън Сакс“ обявиха, че ще си поделят рекордни бонуси, независимо че колегите им се тресат от страх заради кредитната криза. Инвестиционната банка ще раздаде на служителите си $18 милиарда – с 1,5 млрд. повече от миналата година, забеляза британският „Телеграф“. Само главният изпълнителен директор на Лойд Бланкфайн ще получи в добавка към миналогодишната си коледна премия $53 млн., независимо от проблемите в някои от управляваните от банката хедж фондове. Щедрите бонуси в инвестиционната банка обаче поставят висок праг за конкурентите й. За да задържат най-ценните си кадри, някои банки ще трябва да разпределят до 50% от нетната си печалба, което съвсем не е в интерес на акционерите. Според Центъра за икономически и бизнес изследвания в лондонското Сити тази година ще получат 16% по-малко от миналогодишните 8,8 млрд. паунда. Това коледно възнаграждение ще е най-ниското от 2003 г. 300 щатски компании разследвани Комисията по ценни книжа и борси в САЩ (SEC) поиска през септември от близо 300 големи щатски компании сведения за заплатите на топмениджърите им. Регулаторът настояваше корпорациите да обяснят на какво основание им дават възнаграждения. Президентът на SEC Кристофър Кокс обърна внимание, че обикновено данните са грижливо скривани във финансовите отчети, написани са с твърде дребен шрифт или дори не се публикуват изцяло, информацията често е "зашифрована" с обилен юридически жаргон и разхвърляна из всички страници на отчетите, което я прави изключително трудна за разбиране от инвеститорите. Сред фирмите, попаднали в полезрението на комисията, се оказаха гиганти като „Пфайзер“, „Кока-кола“, застрахователя Пруденшъл файненшъл“ и „Дженеръл електрик“. През 2006 година шефовете на 500-те най-големи американски компании заработиха общо 5,4 милиарда долара, като средната им годишна заплата е 10,9 милиона долара. Листата се оглавява от главния изпълнителен директор на "Кепитъл уан файненшъл" Ричард Феърбанк с 249,42 милиона долара. Шефовете в корпоративния бизнес взимат до 364 пъти повече от работниците си по данни на щатския Институт по икономическата политика. „Отличник“ Изпълнителният директор на „Мерил Линч“ Стенли О'Нийл зае петото място от общо 101 в непрестижната класация на списание „Форчън“ за най-глупавите неща, случили се в бизнеса през 2007 година. През август и септември, докато компанията му отчита най-голямата си тримесечна загуба в 93-годишната си история, той намери време за 20 партии голф, включително три партии на три различни игрища в един-единствен ден. През октомври О'Нийл обяви „пенсионирането“ си, прибирайки пакет компенсации, оценен на $161,5 млн.